Градовете и селата на Европа
Блог

Ница : врата на Европа към Средиземно море

24 Януари 2012
115

          Никак не е лесно да се разказва за този град. За да го оцени, пристигналият тук турист трябва да го приеме като едно цяло. Той ще забележи красивите фасади на сградите, оригиналната индивидуалност, богатството от етнически групи, кокетни улички, в които се чува местния език. По време на разходките погледнете табелките, които ще Ви разкажат за важни събития за миналото на Ница: гръцко, римско, Савойско, френско. Това придава на града неповторим дух от преплитане на европейски култури и стил на владетели.
          В V век пр. Хр. придошлите гърци, много предприемчиви, основали селище като избират това чудесно място за основаване на една от множеството тук търговски колонии. Така се ражда Никая. Произходът на тази дума остава спорен. Ние съзнателно сме склонни да приемем гръцкия й произход, тъй като подходящото за Ница – Никая, означава победоносна. Около 145 г. пр. Хр. Римляните окончателно се настаняват около Никая като база по пътя им за овладяване на Галия в 120 г. пр.Хр. Проправя се Нарбонският път, съединяващ Рим с Иберийските колонии – La Narbonnaise. В VI в. пр. Хр. по заповед на Август се построява величествен паметник, издигащ се над морето с надпис, изброяващ 14 покорени народа. Този паметник, руини от който са реставрирани, представлява свидетелство за борбата на лигурите и съседните племена срещу могъщия Рим. Латинският надпис на паметника се цитира в хрониката на Плиний Старий.
          Близост до Ница /Никая/ в 13 г. пр. Хр. римляните изградили Семенелум /Симио/, който става главен град на приморските Алпи. Служи като пункт за наблюдение и надзор към Ница, останал гръцка колония.
          До III век целият регион благоденства благодарение на Римския мир. Господства ред, садят се маслинови дървета, процъфтяват занаятите.
          Великото преселение на народите засяга жестоко тези земи с варварските нападения, но пощадява приморските Алпи. Разпространява се Християнството. Прованс се счита за люлка на християнството в Галия. В 381 г. Ница става резиденция на епископа. Краят на Римската империя и варварските нашествия довеждат до упадък на Семенелум. В търсене на убежище жителите на града се заселват в Никая.
          Никая страда от честите набези на сарацините. Едва в 974 г. графът на Прованс Гийом II ще сложи край на тези нашествия, с което ще заслужи званието си Освободител. В Ница отново настъпва период на разцвет.
          В 1135 г. в Ница се основава орденът на Тамплиерите и открива болница. В 1176 г. жителите на града избират своя първи Консул – Гийом Бада. Изборите се провеждат ежегодно.
          Ница подписва мирен договор с Алфонсо – консул на Барселона и Прованс. Така се дава автономия на Ница, създават се условия за съхранение на съществуващите обичаи и традиции. Градът се разраства и реорганизира. В това време той заема целия хълм на замъка и левия бряг на река Пайон. В 1229 г Ница, за която спорят Генуа и прованските графове, най–накрая придобива покой, благодарение на Раймонд Беранже V с подписването на мирни договори с подкрепа на епископите.
          През февруари 1246 г. с визитата си в Ница Шарл Анжуйски потвърждава привилегиите на града. В 1382 г. кралица Жана, кралица на Неапол, е убита по указание на Шарл Дюра. Нейната смърт има тежки последствия за Прованс и представлява поврат в съдбата на града. Ница престава да се отнася към Прованс.
          В 1388 г. след многочислени раздори, неочаквани перипети и страстни дискусии, Ница влиза в състава на Савой. На 28.09. след изборите на четиричленен муниципален съвет, е подписан договор с граф Савой по прозвище „Червеният граф”. Ница дава право на излаз на графа до Средиземно море, с което търговията се оживява.
          През XVI век Ница доизгражда крепостните си стени. Така градът става непристъпна цитадела. Това спасява града и от атаките на турците по–късно. В 1562 г. съгласно указ на Емануил–Филибер, италианският става задължителен език за официалните документи. Но местните жители продължават да използват провански.
          В 1612 г. с указ на Шарл Емануил I Ница се обявява за свободно пристанище, т. е. свобода на товаро–oборота, на движение на моряци от различен произход, освобождаване от данъци. Селището укрепва като независимо с много силна икономика с приток на много хора, построили тук множество църкви. Учредява се Сенат от 20 члена – гордост за Ница, представляващ гарант за автономията й. По време на Реформацията Ница е „наказана” за това, че е убежище на „еретици” и армията на Людовик XIV принуждава Сената на Ница да признае капитулация. Той се титулува вече и „граф на Прованс”. По негова заповед в 1706 г. се разрушава за 5 месеца замъкът и крепостните стени. Ница е вече френска територия. През следващите години властта над Ница непрекъснато се оспорва от възникналото Сардинско кралство и от Франция в съюз с Испания.
          По време на Великата френска буржоазна революция Ница е огнище на конфликт между либерали и консерватори, преселили се тук от Париж. Напрежението расте. На 24.02. 1793 г. графство Ница е анексирано от Франция. Френската армия пък по–късно е принудена да напусне града в 1800 г., разбита от австрийците. 1814 г. Виктор Емануел I, крал на Сардиния, отново владее Ница. Революционните страсти угасват. В състава на Сардинското кралство Ница е изместена постепенно от силата на Генуа, която е вратата на кралството към Средиземно море. През XIX век в Ница се привличат множество англичани за зимен отдих, с които се свързва и възникването на крайбрежния булевард. Така се ражда туризма в Ница. Населението нараства. Това налага приемане на план за благоустройство на града : разширяване на улиците, хигиена, събиране на отпадъчните води, обновяване на фасадите. В 1847 г. градът губи предимството си на свободно пристанище. В 1860 г. по време на борбите за обединение на Италия, Наполеон III подпомага италианците. С договорът в Тюрингия от 24.03. 1860 г. графство Ница се присъединява към Франция, което и самите жители искат. Започва бързо и бурно развитие. Местният диалект чрез целенасочена образователна политика се измества от френския. Градът расте като тук за почивка пристигат много аристократи и известни личности. Издигат се много нови сгради, като се използва труда на работници от Италия. В 1864 г. тук се изграждат ж. п. линии, а 12 години по–късно тук тръгват и първите трамваи. В 1883 г. Ница е домакин на Международна изложба. XX век започва в Ница с разцвет на разкоша и „безразсъдството”, т. нар. „Бел епок”. Но местните жители съхраняват своя говор и самобитност. Израстват хотели, носещи знаменити названия: „Magestik”, “Negresco”, „Ruhl”… По–късно те стават болници по време на Първата световна война. След революцията в Русия от 1917 г. в Ница пристигат много руски емигранти. По време на Втората световна война е окупирана от армията на Мусолини, а по–късно от Германия. Организира Съпротива и спасява много евреи. Градът страда от честите бомбардировки.
          В следствие на демографския си ръст Ница е метрополис днес. Това е една уникална контактна зона на минало и футористично настояще, на история, разкош и средиземноморска романтика.