Нидерландия
24 Свптември 2015
256
Нидерландия (Холандия) има площ 41 400 кв. км. Тя е малка държава разположена в Северозападна Европа. Северните и западните й граници се мият от водите на Северно море, а по суша граничи с Германия и Белгия. Удобното географско положение (пряка връзка с развити страни, широк излаз на море) е благоприятствало нейното развитие. В пределите на Нидерландия се намират устията на Рейн, Маас и Шелда, служещи за естествени врати към морето на разположените в техните басейни държави от Централна и Западна Европа.
Нидерландия (“ниска земя”) е създадена в резултат на борбата на човека с морето. Холандска поговорка гласи: “Бог създаде земя за всички народи, холандците си я създадоха сами.” Около 40 % от територията на страната е под морското равнище. Отделена е от морето чрез диги и е превърната в полдери, като се търси сигурност от заплахата на морските нахлувания. Последното нахлуване на морето е било през 1953 г., което взема много жертви. След това през годините се издигат надеждни предпазни диги с компютърно наблюдение и управление. Около половината от територията на страната има само 1 м. надм. в. и едва 2 % - повече от 50 м. Малките 100-метрови хълмове се смятат за планини. Максималната височина е само 321 м. – височината във Фалгерберг. Успоредно на брега са разположени Западно – Фриските острови. Между тях и континента е образуван големия залив Зюдерзее, който през 1920 – 1932 г. е преграден с грамадна дига и превърнат в затворен воден басейн наречен Айселмеер. Неговата периферия постоянно се засипва и съгласно Делта план се изграждат нови полдери с обща площ 2000 кв. км.
Нидерландия притежава големи запаси на нефт и природен газ. Геоложките запаси на нефт се изчисляват на 1,7 млрд. тона. Находището на природен газ при Грьонинген е едно от най-големите в Западна Европа. Стопанско значение имат и находищата на черни въглища, каменна сол и каолин.
Климатът на страната е умерено-морски, с много валежи и мъгли. В такова време тук дошъл римският писател Плинии Млади и възкликнал: “Нима е възможно тук да се живее?”. Зимата е мека, а лятото прохладно. Средната януарска температура е 1 С– 3 С, а юлската – 15 С – 17 С. Броят на слънчевите дни през годината е едва 35 - 40.
Реките са пълноводни поради изобилните валежи. Много от тях са плавателни и съединени с канали. Преграждането на каналите на Рейн, Маас и Шелда цели защитата на приречните полдери и улесняване на корабоплаването към Антверпен и Ротердам.
Полдерите представляват безлесни пространства. Поради наличието на глинести почви те са отлични пасища и спомагат за развитие на говедовъдството. Върху обработваемата земя се добиват зърнени храни, захарно цвекло, а огромни площи са заети от парници за ранни зеленчуци и цветя, особено лалета около град Хаарлем.
Населението на Нидерландия е 15,7 млн. души, предимно холандци. Средната гъстота на населението е 420 души на кв. км. Най-гъстата в Европа като се изключи Монако. В провинциите Северна и Южна Холандия тя достига 800 – 1000 душна кв.км. Делът на градското население е около 89 %. В т. нар. холандска конурбация Ранстад живее близо половината от населението на страната. В тази конурбация влизат Амстердам, Ротердам, Хага и Утрехт.
Територията е населена през неолита. Между V в. пр. Хр. и V в. сл. Хр. тук се заселват келтски племена по-късно смесени с германски племена: това са франки, фризи и сакси. През I в. пр. Хр. част от страната е завоювана от римляните, а през V в. сл. Хр. е периферия на Франкското кралство. Периодът IX – XI в. се характеризира с феодална раздробеност, след който до XIV в. започва икономически подем изразяващ се в усвояването на нови земи от морето и особено в замогването на градовете. Съперничеството по между им наред с феодалните остатъци препятства създаването на централизирана държава. Отслабени от междуособиците, нидерландските територии са включени последователно в Боргундското херцогство (1443 г.), в Свещената Римска империя, а през 1556 г. попадат под испанска власт. Чуждото господство спъва развитието на буржоазните отношения. През 1566 г. започва нидерландската буржоазна революция, която завършва с победа и прогонване на испанците от северните провинции през 1579 г. Тогава се създават Обединените нидерландски провинции, първа в историята буржоазна федеративна република. Върховната власт принадлежи на Генералните щати, в които заседават делегати от съставляващите я 7 провинции, и на Държавен съвет. Наблюдава се бурно развитие на манифактурното производство и корабостроенето, но основа на стопанството е външната търговия. Холандският флот е на първо място в света и улеснява започналата колониална експанзия. През XVII в. Нидерландия се превръща в световна сила с обширни колонии, но през втората половина на века и през XVIII в. губи много от тях. Страната излиза и на европейската политическа сцена, като води продължителни войни с Испания, Англия и Франция.
Нидерландската върхушка се противопоставя на революционна Франция, участва в първата антифренска коалиция, но през март 1795 г. е завладяна от френските войски. Провъзгласена е зависимата от Франция Батавска република, преобразувана от Наполеон в Холандско кралство (1806 г.) и по-късно включено в състава на Френската империя (1810). След поражението на Наполеон през 1813 г. е възстановена Оранската династия. Приетата на следващата година конституция постановява, че законодателната власт принадлежи на Генералните щати, а изпълнителната – на краля. През 1815 г. по решение на Виенския конгрес към Нидерландското кралство е присъединена Белгия ( до 1830 г.) и Люксембург въз основа на лична уния ( до 1890 г.).
През I св. в. Нидерланидя е неутрална, а през II св. в. въпреки обявения й неутралитет страната е окупирана от Германия. По време на окупацията в страната загиват около 210 000 души. До 1945 г. Нидерландия е владетелка на Индонезия (Холандска Индия) – нейният “изумруден спасителен пояс”. Тогава популярен е изразът, че за всеки холандец работят седем индонезийци. След II св. в. Холандия губи почти всички свои колонии. Под неин контрол останаха само Антилските острови – Бонайре, Аруба, Кюрасао и др. – с площ 14 000 кв. км. и население 270 000 души.
Днес Нидерландия е конституционна монархия начело с кралица Беатрикс (от 1980 г.). Страната члнува в съюза Бенилюкс, в Европейския съюз, в НАТО и др.
Нидерландия е силно развита индустриално-аграрна страна с висока степен на концентрация на производството и капитала. Господстващо положение в икономиката имат мощните монополи “Филипс”, “Роял дъч Шел”, “Юнилевър” и др. БВП през 2000 г. е около 416 млрд. долара. Приоритетно се развиват отрасли работещи с вносни суровини, продукцията на които след това в по-голямата си част е предназначена за износ. Промишлеността е специализирана в корабостроенето, производството на черни и цветни метали, машиностроене, хранително-вкусова и текстилна промишленост. Особена роля играе една от водещите в западна Европа електротехнически фирми – “Филипс” със седалище Айнтховен. Нефтохимията се контролира от англо-холандския концерн “Роял дъч Шел” с 273 дъщерни фирми в над 100 страни. Нидерландия осигурява 25 % от световния износ на краве масло, 20 % от износа на шоколад, световна известност има бирата Хайнекен. Нидерландия е на първо място в свето по среден млеконадой на крава, а също и по оранжерийно зеленчукопроизводство.
Страната е основен производител и износител на цветя. Отглеждат се и се изнасят в много страни на света със самолети нарциси, гладиоли, зюмбюли, фрезии, орхидеи, карамфили, рози и най-вече лалета. Първите луковици на лалета са донесени от Клаузиус от Цариград. По този “братовчед на лука и чесъна” холандците изпадат в невероятна мания. В старите издания на вестник “Тюлиб” се срещат информации за сделки при продажба на редки луковици на лалета. Така например холандците продават остров Манхатън в Ню Йорк за 25 гулдена, а в същото време една рядка луковица на лале за 750 гулдена.
Нидерландия се посещава годишно от над 5 млн. туристи. Особен интерес предизвикват полетата с цветя, оранжериите, полдрите, дигите и особено вятърните мелници – през XIX в. техния брой е бил над 10 000. Сега са запазени около 2000 от около 30 вида. Полагат се изключителни грижи за тяхното поддържане. Първоначално мелниците са мелили зърно, черен пипер, канела, използвани са били за направа на бизир, за валяне на сукно, за рязане на тютюн, за производство на хартия. От средата на XVI в. служат за изпомпване на водата при отвоюване на земя от морето. Това продължава до заменянето им от електрическите помпи през XX в. През II св. в. са служили за подаване на сигнали чрез положението на крилете на англо-американските самолети при въздушни нападения над германските войски. Интересни са имената на мелниците, напр. Котката, Стария заек, Сивата гъска, Дебеланата, Сляпото магаре, Тюленът и др.
Нидерландия (“ниска земя”) е създадена в резултат на борбата на човека с морето. Холандска поговорка гласи: “Бог създаде земя за всички народи, холандците си я създадоха сами.” Около 40 % от територията на страната е под морското равнище. Отделена е от морето чрез диги и е превърната в полдери, като се търси сигурност от заплахата на морските нахлувания. Последното нахлуване на морето е било през 1953 г., което взема много жертви. След това през годините се издигат надеждни предпазни диги с компютърно наблюдение и управление. Около половината от територията на страната има само 1 м. надм. в. и едва 2 % - повече от 50 м. Малките 100-метрови хълмове се смятат за планини. Максималната височина е само 321 м. – височината във Фалгерберг. Успоредно на брега са разположени Западно – Фриските острови. Между тях и континента е образуван големия залив Зюдерзее, който през 1920 – 1932 г. е преграден с грамадна дига и превърнат в затворен воден басейн наречен Айселмеер. Неговата периферия постоянно се засипва и съгласно Делта план се изграждат нови полдери с обща площ 2000 кв. км.
Нидерландия притежава големи запаси на нефт и природен газ. Геоложките запаси на нефт се изчисляват на 1,7 млрд. тона. Находището на природен газ при Грьонинген е едно от най-големите в Западна Европа. Стопанско значение имат и находищата на черни въглища, каменна сол и каолин.
Климатът на страната е умерено-морски, с много валежи и мъгли. В такова време тук дошъл римският писател Плинии Млади и възкликнал: “Нима е възможно тук да се живее?”. Зимата е мека, а лятото прохладно. Средната януарска температура е 1 С– 3 С, а юлската – 15 С – 17 С. Броят на слънчевите дни през годината е едва 35 - 40.
Реките са пълноводни поради изобилните валежи. Много от тях са плавателни и съединени с канали. Преграждането на каналите на Рейн, Маас и Шелда цели защитата на приречните полдери и улесняване на корабоплаването към Антверпен и Ротердам.
Полдерите представляват безлесни пространства. Поради наличието на глинести почви те са отлични пасища и спомагат за развитие на говедовъдството. Върху обработваемата земя се добиват зърнени храни, захарно цвекло, а огромни площи са заети от парници за ранни зеленчуци и цветя, особено лалета около град Хаарлем.
Населението на Нидерландия е 15,7 млн. души, предимно холандци. Средната гъстота на населението е 420 души на кв. км. Най-гъстата в Европа като се изключи Монако. В провинциите Северна и Южна Холандия тя достига 800 – 1000 душна кв.км. Делът на градското население е около 89 %. В т. нар. холандска конурбация Ранстад живее близо половината от населението на страната. В тази конурбация влизат Амстердам, Ротердам, Хага и Утрехт.
Територията е населена през неолита. Между V в. пр. Хр. и V в. сл. Хр. тук се заселват келтски племена по-късно смесени с германски племена: това са франки, фризи и сакси. През I в. пр. Хр. част от страната е завоювана от римляните, а през V в. сл. Хр. е периферия на Франкското кралство. Периодът IX – XI в. се характеризира с феодална раздробеност, след който до XIV в. започва икономически подем изразяващ се в усвояването на нови земи от морето и особено в замогването на градовете. Съперничеството по между им наред с феодалните остатъци препятства създаването на централизирана държава. Отслабени от междуособиците, нидерландските територии са включени последователно в Боргундското херцогство (1443 г.), в Свещената Римска империя, а през 1556 г. попадат под испанска власт. Чуждото господство спъва развитието на буржоазните отношения. През 1566 г. започва нидерландската буржоазна революция, която завършва с победа и прогонване на испанците от северните провинции през 1579 г. Тогава се създават Обединените нидерландски провинции, първа в историята буржоазна федеративна република. Върховната власт принадлежи на Генералните щати, в които заседават делегати от съставляващите я 7 провинции, и на Държавен съвет. Наблюдава се бурно развитие на манифактурното производство и корабостроенето, но основа на стопанството е външната търговия. Холандският флот е на първо място в света и улеснява започналата колониална експанзия. През XVII в. Нидерландия се превръща в световна сила с обширни колонии, но през втората половина на века и през XVIII в. губи много от тях. Страната излиза и на европейската политическа сцена, като води продължителни войни с Испания, Англия и Франция.
Нидерландската върхушка се противопоставя на революционна Франция, участва в първата антифренска коалиция, но през март 1795 г. е завладяна от френските войски. Провъзгласена е зависимата от Франция Батавска република, преобразувана от Наполеон в Холандско кралство (1806 г.) и по-късно включено в състава на Френската империя (1810). След поражението на Наполеон през 1813 г. е възстановена Оранската династия. Приетата на следващата година конституция постановява, че законодателната власт принадлежи на Генералните щати, а изпълнителната – на краля. През 1815 г. по решение на Виенския конгрес към Нидерландското кралство е присъединена Белгия ( до 1830 г.) и Люксембург въз основа на лична уния ( до 1890 г.).
През I св. в. Нидерланидя е неутрална, а през II св. в. въпреки обявения й неутралитет страната е окупирана от Германия. По време на окупацията в страната загиват около 210 000 души. До 1945 г. Нидерландия е владетелка на Индонезия (Холандска Индия) – нейният “изумруден спасителен пояс”. Тогава популярен е изразът, че за всеки холандец работят седем индонезийци. След II св. в. Холандия губи почти всички свои колонии. Под неин контрол останаха само Антилските острови – Бонайре, Аруба, Кюрасао и др. – с площ 14 000 кв. км. и население 270 000 души.
Днес Нидерландия е конституционна монархия начело с кралица Беатрикс (от 1980 г.). Страната члнува в съюза Бенилюкс, в Европейския съюз, в НАТО и др.
Нидерландия е силно развита индустриално-аграрна страна с висока степен на концентрация на производството и капитала. Господстващо положение в икономиката имат мощните монополи “Филипс”, “Роял дъч Шел”, “Юнилевър” и др. БВП през 2000 г. е около 416 млрд. долара. Приоритетно се развиват отрасли работещи с вносни суровини, продукцията на които след това в по-голямата си част е предназначена за износ. Промишлеността е специализирана в корабостроенето, производството на черни и цветни метали, машиностроене, хранително-вкусова и текстилна промишленост. Особена роля играе една от водещите в западна Европа електротехнически фирми – “Филипс” със седалище Айнтховен. Нефтохимията се контролира от англо-холандския концерн “Роял дъч Шел” с 273 дъщерни фирми в над 100 страни. Нидерландия осигурява 25 % от световния износ на краве масло, 20 % от износа на шоколад, световна известност има бирата Хайнекен. Нидерландия е на първо място в свето по среден млеконадой на крава, а също и по оранжерийно зеленчукопроизводство.
Страната е основен производител и износител на цветя. Отглеждат се и се изнасят в много страни на света със самолети нарциси, гладиоли, зюмбюли, фрезии, орхидеи, карамфили, рози и най-вече лалета. Първите луковици на лалета са донесени от Клаузиус от Цариград. По този “братовчед на лука и чесъна” холандците изпадат в невероятна мания. В старите издания на вестник “Тюлиб” се срещат информации за сделки при продажба на редки луковици на лалета. Така например холандците продават остров Манхатън в Ню Йорк за 25 гулдена, а в същото време една рядка луковица на лале за 750 гулдена.
Нидерландия се посещава годишно от над 5 млн. туристи. Особен интерес предизвикват полетата с цветя, оранжериите, полдрите, дигите и особено вятърните мелници – през XIX в. техния брой е бил над 10 000. Сега са запазени около 2000 от около 30 вида. Полагат се изключителни грижи за тяхното поддържане. Първоначално мелниците са мелили зърно, черен пипер, канела, използвани са били за направа на бизир, за валяне на сукно, за рязане на тютюн, за производство на хартия. От средата на XVI в. служат за изпомпване на водата при отвоюване на земя от морето. Това продължава до заменянето им от електрическите помпи през XX в. През II св. в. са служили за подаване на сигнали чрез положението на крилете на англо-американските самолети при въздушни нападения над германските войски. Интересни са имената на мелниците, напр. Котката, Стария заек, Сивата гъска, Дебеланата, Сляпото магаре, Тюленът и др.