Мианмар

31 Август 2016

Площ: 678.5 хил. км².
Население: 55.2 млн. д. /2013 г./
БВП: $ 67.0 млрд. - 1290 $/ч. /2015 г./
Основен износ: облекло, храни и живи животни, дървесина и изделия от дърво

Една от най-малко известните държави в света – Мианмар, е аграрна страна, с обширни гори. От десетилетия е разтърсвана от политически проблеми.
Мианмар е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток - с Лаос, на югоизток с - Тайланд, на запад с - Бангладеш и на северозапад с - Индия. Страната има над 2000 km брегова ивица на Индийския океан, (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианмар - (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица – от Рангун на Янгон).

ГЕОГРАФИЯ. Мианмар е предимно високопланинска страна, с големи непроходими планински вериги, разположени като гигантска подкова по протежение на сухоземните граници. На запад са силно разчленените планини Ракхайн (Аракански) и Пакхайн. На север са южните хребети на Тибет, където се извисява връх Кхакабо Рази (5881 м.) - най-високия връх в цяла Югоизточна Азия. На изток са Шанските планини и Шанското плато. В централните части на страната се простира обширната Иравадийска равнина. Горещият и влажен субекваториален климат и плодородните почви я превръщат в основния земеделски район, където работи по-голямата част от трудоспособното население на Мианмар. Отглеждат се ориз, боб, царевица, просо, пшеница, захарна тръстика, цитрусови плодове, банани, ананаси, чай, а от животните - биволи, свине, домашни птици.

Най-южната част на Мианмар е заета от тясна ивица по западното крайбрежие на полуостров Малака, което е скалисто, с малко на брой удобни естествени пристанища.
Главната река Иравади извира от подножията на Тибет в Китай, тече от север на юг почти през цялата страна, като приема много притоци (най-голям е Чиндуин) и се влива в Андаманско море чрез огромна делта. Иравади е плавателна река на около 1400 км. от устието и е важен воден път за транспорт на дървен материал. Източната част на страната е прорязана от средното и долното течение на река Салуин.
Около 67% от площта на Мианмар е покрита с влажни тропични и мусонни гори – най-важния природен ресурс на страната. Те са съставени от ценни дървесни видове с твърда дървесина – най-вече тиково дърво, застрашено от пълно унищожаване заради прекомерното изсичане с цел износ. По крайбрежията на страната има заливни мангрови гори. Горите на Мианмар са местообитание на богат и разнообразен животински свят, който включва много редки видове като червена панда, носорози и тигри.
Страната е богата на различни полезни изкопаеми – най-вече руди (мед, олово, злато, калай), скъпоценни камъни (рубини и сапфири) и нефт. Мианмар е най-големият производител в света на суровина за опиум.
Мианмар е първата страна в Югоизточна Азия, където е разпространено учението на Буда. И днес будизмът е основна религия в страната, изповядвана от 90% от населението. Будизмът има огромно влияние върху ежедневието на хората, особено чрез будистките храмове /пагоди/, разположени в центъра на всяко село и град. Много голяма известност има Златната пагода Шведагон. Тя е символ както на бившата столица и най-голям град на страната Янгон - /4.4 млн. д./, така и на Мянмар.

Златната Пагода Шведатон - Мянмар

ИСТОРИЯ. Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Баган през XI в. През XVII в. те се обединяват, което прави Бирма една от най-големите държави в Югоизточна Азия. Доминацията на страната в региона продължава до началото на XIX век. В резултат на последвалите колониални войни Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Страната достига до независимост през 1948 г. Мианмар е член на ООН от 1948 г.

Храмове в Мянмар от епохата на царство Баган

Населението на Мианмар е съставено основно от бирманци - (мянма-68%) и малобройни етнически групи – шани, карени, качин, мони, и чин. Силното военно управление след провъзгласяването на страната за независима република (1948 г.) предизвиква гражданска война (1948 - 1959 г.) между бирманското мнозинство и малцинствените групи. Столица на Мянмар /Мянма/ от 2005 г. е Найпидо. Дотогава това е бил Янгон - (Рангун).
Мианмарската армия (официално Татмадо) е на 12-то място в света по численост – близо 430 000 души. Основните клонове са сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот, а второстепенните са полиция, народна милиция и гранични войски. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба, ако националната сигурност е застрашена. Бюджетът ѝ възлиза на $ 7,07 милиарда към 2005 г., или 2,1% от БВП. В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството.

ИКОНОМИКА. Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия.
Под британско управление Бирма е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на петрол британски колонии. Сривът на отношенията с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват плановете за превръщане на Бирма в Страна на благоденствието. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали – с над 2/3.Провалът на икономическата политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света. Към 1987 г. Бирма е причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света.
През 1988 г. управляващият режим е свален с военен преврат. От 1997 г. отново военните поемат управлението на страната. Именно военното управление сменя името на Бирма – Мянмар /Мянма-местно произношение/, както и смяната на столицата – от най-големия град Янгон тя е преместена в Найпидо, през 2005 г. Символ на съпротива срещу режима на военното управление и стремежа към демократизация на Мянмар е дейността на Аун Сан Су Чи, носителка на Нобелова награда за мир за 1991 година.
Мианмар изнася ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища. Изнася и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.