Мароко
Площ: 446.55 хил. км².
Население: 33.8 млн. д. /2014 г./
БВП – $ 103.1 млрд. - $ 3080/ч. /2015 г./
Основен износ: фосфати, плодове, вино и зеленчуци
ГЕОГРАФИЯ. Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток /14 км широк/ достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг - със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад - с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля.
Релефът в Мароко е твърде разнообразен. На юг е Сахара, в която изцяло попадат югоизточните райони на страната. Естествена граница с пустинята е началото на Атласките планини – Анти Атлас, който е изцяло с вулканичен произход. Движейки се на север-североизток към централните части на страната се достига до Големия Атлас, най-високата част на планинския масив – връх Тупкал /4165 м/. Тези части са каменисти и с ниска растителност. Към Средиземно море са разположени Средният Атлас и планините Риф, покрити с гъсти вечнозелени гори.
Климатът в северните райони е средиземноморски, характеризиращ се с висока влажност. В централните райони на Атлантическото крайбрежие той е умерен морски. Атласките планини препятстват навлизането на влага навътре в страната, превръщайки климата в много сух, горещ през лятото и студен през зимата. Южните части на страната са под влиянието на Сахара, където климатът е изцяло пустинен.
Мароканска Сахара
Сред природните ресурси в Мароко основно място заемат фосфатите – в страната са концентрирани 60 % от световните им запаси. Има богати залежи на желязна руда, висококачествени манганови руди, олово, цинк, мед, сол.
ИСТОРИЯ. През XII век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинция Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него — юдаизмът.
През V век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали и византийци. През VII в. пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът, под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.
Мароко става протекторат на Франция през 1912 г., а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година. Mароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан II и Мохамед VI.
С над 32-милионното си население Мароко е втората по население арабска държава след Египет. Мароканците са от сунитския клон на исляма. По произход те са араби или потомци на бербери. Тези две основни групи съставляват 99% от местното население, 58% от което живее в градовете и е на средна възраст 27 години. Около 100 хил. европейци живеят постоянно в Мароко, главно французи и испанци. Официален език е арабският. Характерният местен арабски, наречен „дарижа“, съществува само в говорима форма. Около80% от населението говорят също и някои от трите диалекта на берберския език. Неофициален е френският, които се счита за универсален и се ползва от администрация, бизнес, услуги и др. В средиземноморските райони голяма част от населението говори испански.
Столица на Мароко е град Рабат - /2 млн. ж/. Икономическият център на страната е град Казабланка - /6 млн. ж./. Градът е трети по население на континента след Кайро и Лагос. В градовете Фес и Маракеш има по 1,5 млн. души. Сред големите градове се нареждат още Танжер и Тетуан на север, Ел-Джадида и Сетат в централните райони, Агадир и Дахла - на юг.
Танджер - Мароко
ИКОНОМИКА. Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите.
Най-плодородни са крайбрежните низини. Около 50 % от населението се занимава със селско стопанство и риболов. Основните култури са зърнени храни, захарна тръстика, зеленчуци и др. По Средиземноморското крайбрежие се отглеждат лозя, цитруси, маслини, смокини. Мароко е световен производител и износител на цитрусови плодове. Отглежда се също корков дъб, а в оазисите – финикова палма, даваща фурми. Животновъдството /овце, кози, говеда, камили/ е предимно пасищно. Много от мароканците се изхранват с риболов – главно скумрия, сардина, риба-тон, а също скариди, раци и миди.
Казабланка
Топлият климат, красивите плажове и природа, старинните градове - Фес, Рабат, Казабланка, Маракеш, Танжер и др., привличат много туристи – над 6 млн. д. през 2011 г.