Мадагаскар
Площ: 587 хил. km²
Население: 22.3 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 10.6 млрд. - $ 440/ч. /2014 г./
Основен износ: кафе, ванилия, скариди, памук, карамфил.
ГЕОГРАФИЯ. Мадагаскар е четвъртият по големина остров в света. Разположен е в западната част на Индийския океан и е известен с уникалния си растителен и животински свят. В геоложкото минало остров Мадагаскар е бил част от древния африкански континент, от който се е отделил преди около 160 млн. години. Днес остров Мадагаскар е разположен на около 400 км югоизточно от Африка, разделен от него чрез дълбокия Мозамбикски проток.
От север на юг, по цялото протежение на острова, се простират масивите на Централните планини. В северния масив Царатаната се издига най-високият връх – Маромокотро - /2876 м/. Източните склонове на планините стръмно се спускат към тясната крайбрежна низина, а западните се полегати и плавно се свързват с високите равнини в западните части на острова. Страната има гъста речна мрежа и пълноводни реки - Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15% от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми.
Островът има интересен псевдоним – “Червеният остров”. Това се дължи на цвета на земята му – почвите са латеритни, образувани от разпадането на вулканските скали.
Остров Мадагаскар
Климатът е субекваториален на север, тропичен - на юг, и планински – във високите централни части. Някога Мадагаскар изцяло е бил покрит с гъсти гори, но след поголовната сеч днес горите заемат едва 15% от площта. Изолираността на острова от континента създава условия за самостоятелна еволюция на растителните и животински видове. Днес много от тях не се срещат никъде другаде по света – около ¾ от растенията и животните на острова са ендемити. Голяма част от чуждестранната помощ за Република Мадагаскар се използва за запазване на естествената природна среда, която е застрашена от обезлесяване и почвена ерозия. Лемурите се срещат единствено на остров Мадагаскар, затова често го наричат „Островът на лемурите“. Основна част от населението на Мадагаскар са малгаши – потомци на индонезийските заселници, дошли на острова преди около 1000 години.
ИСТОРИЯ. През XIV в. на острова е образувана държава Имерина. В 1500 г. – португалецът Диого Диас открива острова. От средата на XIX в. – образувано самостоятелно кралство. В 1896 г. Мадагаскар е обявен за колония на Франция. През 1960 г. е провъзгласена независимостта на Малгашката република. Столица на страната е град Антананариву – /1.4 млн. ж./.
Лемурите са символ на Мадагаскар
Въпреки че подходящите за земеделие земи са едва 5%, днес повечето малгаши се заети в селското стопанство и в отраслите, преработващи растителни и животински суровини – производство на храни, текстил, въжета от сизал и др. Основната култура е оризът, следван от маниока, боб, таро /тропично растение с ядливи клубени/, банани и др. Най-важните експортни култури са кафе, ванилия, карамфил, памук. На острова се развъждат над 10 млн. зебу /гърбато говедо/, както и овце и свине.
Мадагаскар е една от най-бедните страни в света. БВП е едва $ 440/ч. – 2014 г. Населението всяка година нараства с около 3% и за изхранването му се налага внос на храни. Образованието и здравеопазването са много слабо развити, въпреки че страната в значителна степен е успяла да намали случаите на заразяване с малария.
Към 2014 година населението на Мадагаскар се оценява на малко над 22 милиона души, 90% от които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Малгашкият и френският са двата официални езика. Мнозинството от населението се придържа към традиционни вярвания, към християнството или към смесица от двете. Екологичният туризъм и селското стопанство, съчетани с инвестиции в образованието, здравеопазването и частното предприемачество са основните елементи в стратегията за развитие на страната. В началото на XXI век тази политика довежда до значителен стопански растеж, отслабен с политическата криза от 2009 – 2014 година.
Кухнята на Мадагаскар
В традиционните ястия на Мадагаскар ясно се вижда влиянието на страните от Югоизточна Азия, както и на африканските, индийски, китайски и европейски имигранти, които са населявали острова. Основно място в менюто има оризът. Често използвани за овкусяването на ястията са чесън, лук, джинджифил, домати, къри, кокосово мляко, ванилия, карамфил и куркума. Мадагаскар е сред основните производители на ванилия, карамфил и иланг-иланг, а също е и основен доставчик на кафе и скариди в световен мащаб.