Куба

01 Свптември 2016

Площ: 110.86 хил. km²
Население: 11.24 млн. д. /2015 г./
Основен износ: захар, руди (никел, хром), тютюн и др.
БВП: $ 82.775 млрд. - $ 7 275/ч. /2015 г./

Република Куба е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона – над 11 млн. д. Столицата ѝ е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островни традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и САЩ. Средната грамотност на населението е 99.8% а продължителността на живота е 77.6 години.

ИСТОРИЯ. Христофор Колумб пристига на остров Куба през октомври, 1492 г. Населението на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова – Каобана, което на езика им означава „център“.
Колумб обявява острова за испанска територия и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски. През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там – Нуестра Асунсион де Баракоа. След това се създават градовете Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 г. Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развитият град в Карибския регион. През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английско-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
В края на XIX век в Куба започват движение за независимост.Водач на кубинците в тяхната борба е Хосе Марти. През 1886 г. той постига отмяната на робството. В резултат от това (отпадането на евтина работна ръка) много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал оттогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва втора война за независимост. В нея е убит самият Хосе Марти. През 1898 г., след намесата на САЩ, Куба, по силата на испано - американския мирен договор, става владение на САЩ. През май, 1902 г. Куба обявява независимост. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет“. Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент. По времето на Батиста големи инвестиции от САЩ се вливат в кубинската икономика, което значително повишава жизнения стандарт в страната.

Хавана - Куба

След 1952 г. президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро. През 1953 г. 120 въоръжени атакуват неуспешно казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. От 1956 г. Кастро организира въоръжена съпротива в Куба и продължава борбата. Към 1 януари, 1959 г. Фидел Кастро взема властта. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР. Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на Куба и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. Същевременно САЩ си запазват контрола върху своята база Гуантанамо. След разпадането на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
През юли, 2008 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Националното събрание на страната избира за президент Раул Кастро. В края на 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама и Раул Кастро обявяват възобновяването на дипломатическите отношения между Куба и САЩ, прекъснати през 1961 г.

ГЕОГРАФИЯ. Република Куба заема едноименен остров, дълъг 1260 km и широк 191 km в най-широката си част. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият ѝ южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови, повечето от тях ненаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната му част. Тук се извисява най-високият връх Туркино - (2005 m). Ниските южни части на островна са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан в Мексико, полуостров Флорида в САЩ и Бахамските острови. Най-дългата река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад и е плавателна за малки речни съдове.
Куба има в изобилие запаси от никел - (второ място в света след Русия), на пето място е по запаси на кобалт. Също така има и известно количество нефт.
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври). Около 20% от площта на Куба е покрита с борови и махагонови гори. Останалата част е заета от обработваеми земи и от пасища. Около 80% от почвите са дебели и плодородни, образувани върху червените варовици под действието на външните земни сили. В Куба се отглеждат 4,6 млн. глави едър рогат добитък. Отглеждат се различни земеделски култури – ориз, фасул, кафе, цитрусови плодове, маниока, тютюн (за пури) и др. Най-важната култура, както в миналото, така и сега е захарната тръстика. Куба е третият в света най-голям приозводител на захар. Захарта представалява 50% от износа на страната.

Хавана - Малекон

НАСЕЛЕНИЕ. Населението на Куба надхвърля 11.1 млн. д. Има над 1 млн. кубински емигранти в САЩ. Кубинците са потомци на дошлите тук испанци и африкански негри. Голяма е расовата пъстрота – мулати, креоли, азиатци. Официалният език е испанския. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. По вероизповедание най-многобройни са католиците - /над 97%/. Кубинците обичат карнавалите, забавленията. Кубинската румба и салса имат световна известност.

ИКОНОМИКА. Република Куба е комунистическа еднопартийна диктатура. Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Плановото социалистическо стопанство на Куба страда както от свойствените за системата слабости, така и от наложените от САШ санкции и ембарго, от времето на Кубинската криза – 1962 г. Едва през последните години се наблюдюва затопляне на отношенията между Куба и САЩ, което поражда надежди за промени в кубинската икономика.

Кубински пури - " Bolivar coronas extras "

Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни, най-вече САЩ. След промяната от 1959 г. почти всички предприятия са национализирани и настъпва значително уравновесяване в социалната сфера.
Най-важен отрасъл на промишлеността е производството на захар /и ром/. В Куба действат около 140 захарни завода - /с годишно производство 9 - 9.5 млн. т./; 6 тютюневи фабрики /произвеждащи знаменитите кубински пури/, 2 нефтопреработващи предприятия. Куба е сред най-големите производители на пури в света.
Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион. Този отрасъл генерира печалби от $ 2.1 млрд. /2003 г/. Страната се посещава от над 2 млн. туристи годишно, привлечени от красивата природа и богата култура. Освен Хавана, особено посещаван и известен е курортът Варадеро.
Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние.

Плажът Варадеро - Куба

Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят. Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото. Световна известност има кубинската група Buena Vista Social Club.