Конго
Площ – 2.345 млн. км²
Население: 81.7 млн. д. /2015 г./
БВП – $ 42.05 млрд. - $ 500/ч. /2015 г./
Основен износ: диаманти, нефт, дървесина, кафе, мед, кобалт.
ГЕОГРАФИЯ. Демократична република Конго, или още Заир /1971 - 1997 г./ е най-голямата държава в Централна Африка. С внушителната си площ - 2 345 410 км²., тя е втората по големина страна на континента след Алжир и 11-та по територия в света. Граничи с Конго /Бразавил/, ЦАР, Южен Судан, Уганда, Руанда, Бурунди, Танзания - (посредством езерото Танганика), Замбия, Ангола и малкия ексклав на Ангола – Кабинда. Столицата е град Киншаса - /10 млн. д./. Страната е позната от колониалния ѝ период като Белгийско Конго. Чрез естуара на река Конго има малък излаз на Атлантическия океан - /37 км/. През територията на Конго преминава Екваторът. Името си държавата дължи на едноименната могъща река Конго, която е най-пълноводната река в Африка и с най-голям водосборен басейн – 3.7 млн. км². Реката два пъти пресича Екватора и е плавателна само в отделни участъци, заради наличието на водопадите Бойма /Стенли/ в горното течение и водопадите Ливингстън – в долното. В горното си течение се нарича Луалаба. В басейна на Конго попадат около 60% от територията на страната, покрити с гъсти екваториални гори. Те съставляват около половината от всички гори в Африка.
Река Конго
Релеф. Планински плата /400 - 1300 м/ ограждат Конгоанската низина от юг, а на изток се простира част от Голямата Източноафриканска рифтова долина. Тя включва разломни падини, обградени от високите планини Митумба и Рувензори. В падините са разположени големи тектонски езера – Албърт, Едуард, Киву, Танганика и Мверу. На север от езерото Киву се издигат вулканичните планини Вирунга и действащите вулкани Ниямарагира и Нирагонго. Над 7.5 млн. ха от площта на ДР Конго са обхванати в 7 национални парка, за да се опазят горите от поголовна сеч и безразборен лов на обитаващите ги животни.
Национален парк Салонга
Република Конго е сред най-дивите и непознати места в света. По-голямата част от страната е заета от огромна равнина, в която е разположен басейнът на река Конго и нейните хиляди притоци. Равнината е покрита с едни от най-гъстите и непроходими гори на планетата. Местните джунгли, които заемат 3/4 от площта на страната, са дом на приблизително 11 000 различни вида растения, като над половината от тях се пада на различни дървесни видове. Някои от дърветата тук достигат смайваща височина от около 50 – 60 метра над земята. Екваториалната гора е дом на няколкостотин животински вида. Сред по-известни представители на животинския свят в страната са горила, шимпанзе, окапи - (сродник на жирафите), леопард, крокодил, африкански слон, хипопотам и много други. Гъстите гори са дом на редица отровни насекоми, змии - /питон, мамба/.
Крайбрежие. ДР Конго има малък излаз на Атлантическия океан с дължина 169 км, от които 37 км суша. Крайбрежието е заето предимно от светли пясъчни плажове и е слабо разчленено. Брегът на места е стръмен с оранжеви и червени нюанси. Има малък брой селища, а в най-южната част се влива могъщата река Конго.
Климат. В по-голямата си част Конго има много горещ и влажен екваториален климат с целогодишно високи температури между 30° - 36° C и почти ежедневни обилни валежи. Топлото и задушно време в комбинация с висока влажност правят местния климат един от най-трудно поносимите в света. Средното количество валежи на много места достига и дори надхвърля 2000 mm. Крайните северни и южни райони от страната попадат в субекваториалния климатичен пояс. Температурите не се отличават особено, но валежите са сезонни, а влажността е по-ниска. Планинските райони на изток имат значително по-хладен планински климат, а в най-високите части дори падат обилни снеговалежи.
Маска на народа Куба
ИСТОРИЯ. През XIV в. се формира ранно-феодалната държава Конго, а един век по-късно се появяват европейци – португалци. От 1876 г. е началото на белгийското проникване в Конго. От 1908 г. Конго официално е белгийска колония – Белгийско Конго. На 30 юни 1960 г. е провъзгласена независима република. Следва гражданска война до 1963 г. за провинция Катанга. През 1965 г. е извършен военен преврат от полковник Мобуту Сесе-Секо. Неговият личен режим е съпроводен с голяма корупция, а държавата е преименувана на Заир - /1971 г./. През 1997 г. Мобуту най-сетне е свален от власт от Лоран Кабила, и отново името на страната е сменено на ДР Конго. Кабила загива при атентат през 2001 г, след което ДР Конго е обхванато от период на кръвопролитни междуплеменни войни, при които загиват 5.8 млн. д.
Икономика. ДР Конго редовно попада в списъка на 10-те най-бедни страни в света. Приблизително ¾ от населението на страната е заето в селското стопанство, а стандартът на живот е сред най-ниските в света. По традиция със земеделие се занимават предимно жените. Отглеждат се маниока, ориз, царевица, фъстъци, плодове и зеленчуци, а за износ – маслена палма /2-ро място в света/, кафе, банани, памук. Пигмеите, които скитат из екваториалните гори, се препитават с лов, риболов и диви плодове, семена и корени.
ДР Конго има големи запаси от желязо, олово, цинк, мед, молибден, злато, кобалт /70 % от световния добив/ и диаманти. Особено богата на диаманти и руди е южната провинция Шаба /Катанга/. Въпреки природните богатства населението живее в голяма бедност поради гражданските войни и изключителната корупция на управляващите правителства.
Транспортът, енергетиката и комуникациите са почти неразвити и голяма част от страната е изолирана от останали свят. Транспортът се осъществява само по черни пътища и по речната мрежа. Макар и бедна, страната разполага с огромни ресурси от полезни изкопаеми. Сред най-важните стоки за износ са диаманти, нефт, мед и кафе.
В традиционната конгоанска кухня преобладават касава, ямс, царевица и ориз. Консумират се голямо количество диви тропически плодове, а от месните продукти преобладават речна риба и козе месо. Сред най-вкусните ястия в страната са шишчетата от риба меч с пресни зеленчуци, които вървят чудесно с чаша традиционно местно палмово вино. Фуфу е основна традиционна местна храна на базата на касава, банани и ямс.