Кипър

29 Юни 2012

Според гръцката митология богинята на любовта и красотата Афродита излязла от морската пяна в едно ветровито заливче на остров Кипър. Като родно място на гръцката богиня, в Кипър има няколко известни места, които са свързани с нейното име. Едно от тях са Скалите на Афродита, намиращи се по пътя между Лимасол и Пафос.

Остров Кипър е разположен в източната част на Средиземно море, на 64 км южно от Турция и на 96 км западно от Сирия. Трети е по големина след Сицилия и Сардиния. Дължината на морският му бряг е 375 км.

Името на острова се извежда от думата „купрос” – название, употребявано от гърци и римляни, и „кибрис” – от араби и турци. То означава „мед”, заради находищата на медна руда. Наличието на много дървета кипариси на острова навежда на мисълта, че тези дървета са дали името му, свързано по-късно с името на метала, който от 4000 години се излива за направа на различни изделия, включително рицарски брони.

От планините най-висока е Тродос, с най-висок едноименен връх (1593 м). Най-плодородна е равнината Месария. 18 % от територията на острова е покрита с гори, в които преобладават кипарисите, аквиси, чимшир, олеандър, тамянов храст и др.

Климатът е средиземноморски със средна януарска температура 18о и августовска 28о.

Населението на острова през 2004 г. е 1 млн. жители, 80% са гърци и 18% са турци.

Развива се промишлеността, селското стопанство, офшорното банково дело и туризмът. Отглеждат се пшеница, ечемик, картофи, грозде, рожкови, ябълки, кайсии, праскови, цитруси, бадеми, череши и др. Развито е минното дело – медни руди, хром, злато и др. Произвеждат се платове, зехтин, обувки, млечни продукти. За кипърското вино има легенда, че няколко капки възкресили умрял човек. Развито е килимарството, грънчарство, бубарство и др. Кипър е на четвърто място по регистриран морски флот след Панама, Либерия и Малта. Има три летища и няколко пристанища. Няма ж.п. линии. Привлекателна е за туристите с морските плажове, историческите си забележителности и балнеоложките центрове.

Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация и поради това е изключително богат на исторически забележителности. Населен е още през XI в. пр. Хр., с малки селища, чиито жители се прехранват с лов, риболов и събирателство. През 1600 г. пр Хр. тук стъпили микенските гърци и разпръснали селищата си по целия остров. През IX в. пр Хр. Финикия го превръща в своя колония, следват още няколко цивилизации - Асирия, Египет, Персия, а през 333 г. пр. Хр. е завладян от Александър Македонски. Най-накрая там се установяват елините.През 58 г. пр. Хр. Кипър е включен в Римската империя, по-късно е във Византийската. Кръстоносците на Ричард Лъвското сърце създават от него Кипърско кралство (1191 г.), което от 1489 г. става за кратко време владение на Венеция. От 1571 г. Кипър е част от Османската империя. През 1878 г. английски войски окупират острова на Афродита и от 1925 г. е обявен за колония на Англия. Влиянието на всички тези многообразни култури, които си дават среща на острова се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството.

Островът се провъзгласява за независима република на 16 август 1960 г. На 1 октомври 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. За първи президент е избран архиепископ Макариос ІІІ (1913-1977), като по този начин в ръцете му е съсредоточена църковната и светската власт, но още през 1963-1964 г. има размирици между гърци и турци.

През 1964 г. в страната са разположени бази на умиротворителните войски (ООН), чиято мисия продължава и до днес. На 20 юли 1974 г. турските войски предприемат десант, завземат една трета от острова и окупират северната част на републиката. Оттогава турската и гръцката кипърски общности са разделени от така нар. Зелена линия, дълга 180 км и охранявана от войски на ООН. Тази своеобразна граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света.

През 2007 г. части от нея са разрушени откъм южната й половина. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат там. През 1983 г. Рауф Денкташ, лидер на турските кипърци основава в окупираната от турците част на острова Севернокипърска турска република, призната единствено от Република Турция.

Република Кипър е член на Европейския съюз от 2004 г. От 1 януари 2008 г. Еврото е въведено като официална валута. При започване на преговори за присъединяване на Р. Турция към ЕС, Брюксел постави въпроса за изтегляне на военните й сили от Кипър преди присъединяването. Днес в Република Кипър ръка си подават три култури – гръцка, турска и британска. Официалните езици в цялата страна са гръцкият и турският, но английският също се използва свободно. В административно отношение страната е разделена на шест окръга. Отново по британски модел е въведено „обратното“ движение (автомобилите се движат в лявото пътно платно), а в градовете има създадени и английски общини.

Кипър е президентска република. Според конституцията от 1960 г. президентът трябва да бъде кипърски грък, а вицепрезидентът - кипърски турчин, избирани за 5 години. Те ръководят и изпълнителната власт - Съвет на министрите. Законодателна власт е съсредоточена в ръцете на Палатата на представителите, избирани за 5 години.

На острова християните са 81.8 % (от тях православни - 95.1 %, униати - 0.8 %, арменогригорианци - 0.7 %, католици - 1.4 %, протестанти - 2.0 %), мюсюлмани (сунити) - 18.2 %. Градското население е повече от половината.