Индонезия

  Площ: 1.905 млн. км². 
  Население: 255.5 млн. д. /2015 г./
  БВП: $ 895.68 млрд. - $ 3 680/ч. /2015 г./
  Основен износ: нефт и природен газ, електроника, каучук, облекло.

        Индонезия е разположена на огромния Малайски архипелаг и е 4-та по население страна в света, притежавайки богати природни ресурси. Индонезия е сред страните-основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален Брутен Вътрешен Продукт се нарежда на 16-то място в света, а по паритет на покупателната способност – на 8-то /2015 г./.
         

          ГЕОГРАФИЯ. Индонезия включва над 13 600 острова, разположени около Екватора /между 5º с. ш. и 10º ю. ш./, които се простират от Индийския до Тихия океан. Суматра е най-западният от големите острови, отделен от Западна Малайзия чрез тесния Малайски проток . Най-източният район на Индонезия е провинция Папуа, която заема западната част на остров Нова Гвинея.
        По-голямата част от населението на Индонезия живее на петте по-големи острова – Ява, Суматра, Нова Гвинея, Сулавеси и Калимантан /индонезийската част от него/.
        Климатът на страната е екваториален - /горещ и влажен/, с малки годишни температурни амплитуди /1º - 2º С/. Температурните разлики и валежите се увеличават с надморската височина. В планините на Калимантан, Суматра, Сулавеси и Нова Гвинея годишните валежи са над 3000 мм., а на най-високия връх в страната – Джая /5030 м./, в провинция Папуа, пада и сняг. В повечето низинни райони валежите са между 1600 - 2200 мм.
        Много от индонезийските острови са с вулканичен произход и имат планински релеф. На много места вулканичната пепел, застиналата лава и калните потоци са създали условия за формиране на плодородни почви. В Индонезия има над 128 активни вулкана – само на остров Ява те са 22. 

  Вулкани в Индонезия

        Практически цялата територия на Индонезия е част от т. нар. „Тихоокеански огнен пръстен“, което обуславя високата сеизмичност на територията на страната. Един от най-известните вулкани в света – Кракатау, формира едноименния остров, разположен между Ява и Суматра. Най-мощното му изригване – през 1883 г. предизвикало една от най-големите геоложки катастрофи на Земята – унищожени са ¾ от острова, а звукът от експлозията бил чут в Брисбейн /Източна Австралия/ - на разстояние 4000 км. Вулканични отломки от изригването достигнали чак до остров Мадагаскар – от другата страна на Индийския океан. Индонезия често е разтърсвана от катастрофални земетресения. През 1992 г. при силно земетресение на остров Флорес загинали 2000 души, а мощното земетресение в Индийския океан на 26 декември 2004 г. и последвалите вълни - цунами най-силно са поразили островите Суматра и Ява.

  Крайбрежието на Индонезия

        НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЕКВАТОРИАЛНИ ГОРИ В АЗИЯ. Горещият екваториален климат, обилните валежи и плодородните почви обуславят огромното разнообразие на флората и фауната. Тук се срещат хиляди видове растения, сред които е Рафлезия арнолди – растението с най-голям цвят на Земята, който излъчва зловонна миризма. Забележителни сред животните са суматренските носорози, слоновете, орангутаните, птиците носорог, тапирите. Индонезия притежава втората най-голяма девствена екваториална гора в света след Амазония в Южна Америка. В края на XIX век над 82% от площта на страната e била покрита с екваториални гори. Изсичането им, заради превръщането им в земеделски земи и за добив на ценна дървесина, се разраства през XX век.  Обезлесяването от края на 90-те години на XX век възлиза на 20 000 км² годишно и води до измирането на стотици видове животни. Днес над 50% от общия добив на дървен материал идва от нелегална сеч.

        Индонезия е разположена на границата между два зоогеографски ареала – азиатски и австралийски. Счита се, че страната разполага с най-богатата и разнообразна фауна в света. На най-източните острови се срещат австралийски видове - /ехидна, папагал-какаду, птицечовка/, а северните и западни острови са местообитание на редица азиатски видове – явански тигри, азиатски слонове, тапири, носорози и др. Изолираното местообитание на индонезийските острови е запазило много уникални видове /ендемити/ за Индонезия или за отделни нейни острови. Например най-голямото влечуго в света – комодският варан - /дълъг 4 метра/, се среща само на двата малки острова Ринка и Комодо, разположени западно от остров Флорес.

  Комодски варан

        Земеделие. От древни времена населението на Индонезия използва рационално разнообразните природни богатства. Традиционното за страната природолечение /джамо/ се основава на комбинация от хиляди видове билки. Преди повече от 2000 години индонезийското население по крайбрежията изграждало канали за напояване на ориза, а във вътрешността на островите са терасирани планинските и хълмисти площи. Въпреки че обработваемите земи са по-малко от 20% от общата площ, Индонезия произвежда в големи количества различни видове земеделски продукти. Основната култура е оризът. Дълги години Индонезия изхранва населението си със собствена продукция, но заради бързото му увеличаване през последните години се налага да внася ориз и други храни. Отглеждат се маниока, царевица, сладки картофи и др.
        Животновъдството е относително слабо развито – около 15 млн. кози, 12 млн. едър рогат добитък и 10 млн. свине. По-развито е птицевъдството. Повечето индонезийци обработват малки земеделски парцели край реки, езера и морски крайбрежия, занимават се и с риболов. През последните години морският риболов се засилва с помощта на Япония.

  Джакарта – столицата на Индонезия

        На голяма част от обработваемите земи в Индонезия се отглеждат експортни култури. Страната е сред големите износителки на тропична дървесина и е сред водещите производители в света на естествен каучук /2-ро място/, кафе /3-то място/, палмово масло, кокосови орехи, тютюн, какао, чай и голям брой подправки.
       

       ПРИРОДНИ РЕСУРСИ. В Индонезия има големи находища на калай, мед, злато, боксит, никел и др. Тя е един от най-големите производители на втечнен природен газ и все още разчита на големите си нефтени запаси. Скоро страната ще трябва да внася изкопаеми горива, защото закрива добива на нефт в отдалечените труднодостъпни райони. Днес Индонезия търси нови възможности за изграждане на геотермални и хидроенергийни централи.

През последните 35 години Индонезия бързо се индустриализира. По-голямата част от производствата са под контрола на държавата – нефтодобив, дърводобив, металургия, химическа промишленост - /изкуствени торове, нефтохимия, каучукови изделия/, циментова и стъкларска промишленост, машиностроене. Индонезия се насочва към високотехнологичните отрасли – електроника и аеронавтика, Страната има мощна текстилна промишленост. Прочути са индонезийските тъкани, боядисани ръчно с техниката, наречена батик. 

  Храмът Боробудур - Индонезия

      ИСТОРИЯ И НАСЕЛЕНИЕ. Индонезия е населена от хилядолетия. През II - V век възникват първите държавни организации и се разпространява индуизмът. Към края на XIV век през Индия и Малака в Индонезия се разпространява ислямът. В последните десетилетия на XVI век проникват португалци и холандци. През 1602 година Индонезия окончателно е завладяна от Холандия. След упорита въоръжена борба и редица неуспешни въстания, през 1945 год. Индонезия обявява независимост, но този акт е признат от Холандия чак през 1949 година след ожесточена война.
      Индонезия е най-многолюдната страна в Югоизточна Азия. Населението й нараства силно през XX век. Въпреки предприетите кампании за семейно планиране всяка година броят на населението продължава да се увеличава с около 3 млн. души. За да се преодолее демографският бум на остров Ява, повече от 3,5 млн. души са пренасочени към рядко населените райони на страната. Това създава нови форми на поминък, но в същото време се разрушават традиционните култури.
      Разнородното индонезийско население е съставено от около 300 различни етнически групи, говорещи на повече от 250 местни езика. Яванците са най-голямата етническа група в Индонезия – 45%. Преди повече от 2000 години търговци от Индия пренасят в Индонезия индуизма и будизма, а през XIV век на остров Суматра навлиза ислямът. Днес това е най-разпространената религия, изповядвана от над 225 млн. души /86% от населението/. Съвременна Индонезия е най-многолюдната ислямска държава в света. След получаване на независимост през 1949 г., в Индонезия силно се изострят конфликтите между  различните етнически и религиозни групи. През 1999 година след референдум, Източен Тимор става независим от Индонезия, но като територия под управлението на ООН. Едва през 2002 г. получава пълна независимост. Силни движения за независимост има и в Папуа и Северна Суматра. Тази политическа нестабилност се отразява най-силно на туризма. В сравнение със значителния ръст на туристическата индустрия през 80-те и 90-те години на XX век, днес броят на туристите е значително намалял. Една от причините са и терористичните атаки на остров Бали през 2002 година, отнели живота на около 200 души.
       Близо 58% от населението на Индонезия живее на остров Ява, най-гъсто населения остров в света. Разпределението на населението е неравномерно – на индонезийските части на островите Калимантан и Нова Гвинея, които заедно представляват половината от индонезийската територия, живеят едва 12 млн. души, докато Ява концентрира 100 млн. жители на по-малко от 7% от площта си. Четирите най-големи града на страната са Джакарта, Сурабая, Бандунг и Семаранг. Столицата Джакарта - /17 млн. д./ е гигантски мегаполис, един от най-големите в света. Тя е главният търговски и финансов център на Индонезия. Туристите, посещаващи страната, се наслаждават на екзотичната й природа,  ваканциите на остров Бали, великолепието на будисткия храм Боробудур от IX в.