Местата, които обичаме...
Блог

Загреб – най-прекият път да преминете от Долния в Горния град

10 Януари 2012
60

С течение на годините фуникульора в Загреб се е превърнал в негов очарователен символ, изключително свиден и скъп за всеки местен жител. Двата сини вагона определено го правят сред най-известните забележителности на този град. Много определения се прилагат към него: най-старият, най-краткия, най-безопасният...

Построяването на това модерно за онези времена съоръжение е персонална и изключително иновативна идея и инвестиция на г-н Клайн. Този проект му хрумва след детайлно проучване и анализи – дълго време стоял и наблюдавал движението на пешеходци между Горният и Долният град, като изчислявал съответно и броя на минувачите по различни улици, свързващи двата града. Както той предсказал, а и изчисленията потвърдили – улица Bregovita се оказала най-честата връзка и затова той решил да построи въжена линия точно там. Разрешителното за строеж е издадено само за два дни. Това не означава, че не са се появили веднага хора, които да се противопоставят на идеята. Точно обратното, много хора мислели, че това е един голям и ненужен проект, който би могъл сериозно да наруши функциите на града. Това не е никак странно, като се има предвид, че в тези времена, единствените превозни средства, които можели да се видят по улиците на Загреб били конски впрягове.

Строителството не преминава, както е планирано, и проблемите ескалират при първата пробна експлоатация, когато аварията, която се случва /първата и последната/ и впоследствие нейното отстраняване прави Загребския фуникульор един от най-безопасните обществени пътнически превозни средства някога. Официално линията е открита през 1890 г., но чак 3 години по-късно е отворена за масовият потребител. Фуникольорът не винаги е бил толкова удобен, както днес. Задвижван от парен двигател, често се е случвало да не работи поради технически неизправности. Наред с другото, постоянен проблем съществувал с дървените зъбни колела, произвеждани в Унгария, които не били никак устойчиви. Имало и много моменти, когато пътниците буквално се налагало да бутат залепените вагони, за да могат да продължат. От там дошъл и смешния псевдоним „Zapinjaca”, нещо като „Запъващият се” , което пък от своя страна се римува с хърватската дума за въжен „Uspinjaca”- нарицателно, използвано и до днес.
В първите години, вагоните били разделени на три части и имали съответно три класи. Предните части с по-добър изглед били запазени само за видни и изтъкнати граждани, средната част за обикновените хора, а задната – за простолюдието.
На 40-ия рожден ден на влакчето, грижите за него били поети от градската управа, точно както било планирано в споразумението между град Загреб и находчивият г-н Клайн. Парния двигател бил заменен с електрически, съоръжението преминава основен ремонт, при който всичко е внимателно реставрирано с няколко малки модификации, като целта била да се запази голяма част от първоначалния му вид и технически характеристики и това е причината, поради която„Zapinjaca” е смятан за част от културното наследство на града.
Преимуществата – освен, че е най-старият обществен транспорт в Загреб - появява се една година преди трамваите теглени с конски впрягове и много преди да се появи първата частна моторна кола в града, той е и изключително безопасен. Трасето е с дължина само 66 метра и поради това е най-кратката обществена въжена линия в света. Не е най-бързия - това е сигурно! Дори и „куцо” пиле, както казват местните е три пъти по-бързо от това любимо и близко до сърцето на всички загребчани превозно средство. Но пък е една от най-интересните атракции на Загреб, която ще Ви накара да се пренесете повече от век назад и да се почувствате един от благородниците на този аристократичен град, докато се наслаждавате на невероятната гледка от първа класа!