Дания
22 Ноември 2012
171
Дания е разположена в Северозападна Европа върху по-голямата част на полуостров Ютланд и Датския архипелаг (група острови общо 406, от които близо 80 са необитаеми). Към Дания принадлежат остров Гренландия и Ферьорските острови. Единствената сухоземна граница е с Германия, а останалите са морски: Северно и Балтийско море, проливите Категат и Скагерат, откъдето датските власти събират годишни такси от преминаващите кораби.
Дания има благоприятно географско положение. Влиянието на двете развити държави Великобритания и Германия и излазът на море спомагат за международната търговия.
Страната е част от Средноевропейската низина с най-висока точка връх Идинг Скувхой. Източната част на полуострова и Датския архипелаг са заети от морени. Под действието на западните ветрове в северозападните части се образуват пясъчни дюни.
Дания е бедна на полезни изкопаеми и енергийни ресурси, но има гъста речна мрежа. Реките са къси и сравнително пълноводни. Най-голяма е река Гудено. В Дания има много езера, като най-значителни са в Източен Ютланд и остров Зееланд.
Площта на Дания е 43 000 кв. км. Населението е 5,4 млн. души. 98 % са датчани. Тя е конституционна монархия. Начело на държавата стои кралица (от 1972 г.- Маргарет II). Административната власт на остров Гренландия принадлежи на губернатор, назначен от датското правителство. От 1948 г. Ферьорските острови имат вътрешна автономия.
В стопанско отношение Дания е развита държава. В промишлеността се развива машиностроенето, химия, нефтопреработване, хранително-вкусова и малък дял се пада на добивните отрасли. Само 20 % от енергетиката се развива от собствени суровини.
Селското стопанство е високоразвито и заема голям дял в стопанството на Дания. Водещо място има животновъдството, като значителна част е за износ. Растениевъдството има подчинено значение, като снабдява с фуражи животновъдството. Отглеждат се зърнени култури като пшеница, ръж, картофи и др.
Транспортът в Дания е силно развит. Морският транспорт има водещо значение.
Дания я наричат „Страната на замъците”(между тях е Кронберг) и „Страната на музеите” (тя е с най-гъста музейна мрежа). Между музеите се откроява този на риболова и корабостроенето. В Хелзингьор е замъкът Кромберг на Хамлет, принц датски. Датското владичество включва и презморските територии Гренландия и Ферьорските (Овчи) острови, на които се развива овцевъдството и риболовът. 84 % от Гренландия е покрита с ледена кора. Само периферните части на острова не са заледени и там се добива мрамор и графит. Годхавън и Годхоб са по-големите селища.
Копенхаген (1,3 млн. ж.) е столица на Дания и най-голям град. Разположен е на остров Зеленд (по-голямата част) и остров Амагер (малка част). През X в. е бил рибарско селище. По-късно става пристанище. Старият град се намира на територията на т. нар. Дворцов остров. Тук се издига дворецът „Кристиансборг”. Пак тук заседава парламентът. Копенхаген е бил столица на цяла Скандинавия. Символ на Копенхаген е русалката от едноименната приказка на датския писател Андерсен. В града са съсредоточени 25 % от промишлеността на Дания. Между забележителностите на града са увеселителният парк Тиволи и Леголенд - мини градче край Пиланд, както и най-дългата пешеходна градска зона Строчет.
Орхус (205 хил. жители) – втори по големина град, град-музей, изобразяващ старинната архитектура на Дания от всички краища.
Остров Бронхолме наречен „Перлата на Балтийско море”. Гранитните скали са шлифовани от някогашните ледници. Осеян е от езера, дюни и морени. Комините на домовете са предназначени за опушване на херингата – голям специалитет.
ИСТОРИЯ
В тези територии хората стъпили около 12000 г. пр. Хр. Около 1800 г. пр. Хр. първите занаятчии започват да майсторят оръжия, инструменти, бижута и фино изработени произведения на изкуството от метали. Реликви и паметници от знаменитото минало на Дания изобилстват където и да ви се случи да бъдете в тази страна. В древността Дания е населявана от сакси, англи, юти и други германски племена.
Около 500 г. на полуостров Ютландия се преселват даните, които дават името й. Между VIII и XI век датчаните са известни като викинги. Заедно с норвежците и шведите те колонизират, нахлуват и търгуват из цяла Европа. Въпреки че незаписаните набези вероятно започват десетилетия по-рано, началото на викингската епоха обикновено се датира от 793 г., когато скандинавските викинги нападат Линдисфарн манастир, край бреговете Northumbria в североизточната част на Англия. Около 850 г. завоюват Североизточна Англия. Ранните викингски нападения често са насочени към църкви и манастири, не заради религиозната си значимост, а поради факта, че в техните богати хранилища има злато и бижута. Тъй като църквите са и книжовни центрове, много документи, книги и други културни артефакти са унищожени по време на техните нападения. С течение на времето техните кампании еволюират от само набези на пирати в организирани експедиции и създаване на селища.
Датски викинги посещават предимно бреговете на Западна Европа и североизточна Англия, първият документиран рейд от датски викинги е от 835 г. До 850 г. те се установяват в Кент, и скоро значителни групи от датските колонисти поставят под контрол Северозападна Англия (регион, който става известен като Danelaw). Но англо-саксонският крал Алфред Велики (871-899) успешно ги отблъсва. Около 900 г. те участват в норманското завоюване на Северна Франция. Неуспешните опити на датчаните, за да възстановят влиянието си в Англия са последвани от поражението на норвежките викинги от Харолд II в битката при Стамфорд Бридж (1066) и отбеляза края на ерата на викингите. От викингската епоха са останали няколко известни паметници – крепостите Трельбор, Агершбор, Фюркат и Линдхолм Хьойе.
До началото на ІХ в. Ютланд (и части от Южна Норвегия) са повече или по-малко обединени под властта на един цар. В края на века се прави стъпка към обединение на територии, които създават съвременна Дания. През Х в. се образува единно датско кралство. По това време проникват и християнски мисии. През 950 г. умира първия крал на Дания Хорм Стари. Наследникът му Харалд І Синезъби (950-985) включва в кралството целия п-в Ютландия, островите на датския архипелаг и Сконе (южна Скандинавия). Той приема християнството за официална религия. Кнут I Велики включва в Дания голяма част от Англия и Норвегия.
Вътрешни борби, противодействия и убийства, съперничества между богати земевладелци, благородници и църквата бележат времето 1086-1157 г. Крал Валдемар I обединява изтощените от размирици страни. Влизат в сила първите писмени закони на Дания, известен като JyskeLov (Ютланд кодекс). Връх в развитието на средновековната датска цивилизация бележи епохата на кралете Валдемар (1157-1241). По това време (1167) е основан градът Копенхаген. През 1227 г. датчаните понасят поражение в битката при Борнхьовед, което довежда до загуба на територии, заселени с германски и славянски племена по Балтийското крайбрежие (с изключение на о. Рюген). През 1282 г. силните феодали принуждават крал Ерик V да подпише харта за ограничаване на пълномощията му. Започва гражданска война между феодалната олигархия и наетите от краля немски войници. През 1320 г. кралските войски понасят поражение, кралската власт е силно ограничена. През ХV-ХVІ в. властта принадлежи на Ригсрода (Кралския съвет), кралят е изборен, а духовенството разполага с по-големи привилегии. Крал Валдемар ІV Аттердаг възстановява и укрепва монархията. През 1600 г. монархията е обявена за наследствена и тя се превръща в абсолютна. Аристокрацията е лишена от предишното си могъщество.
През ХІV-ХVІ в.чрез Датско-норвежката уния и Калмарската уния Дания придобива доминиращо значение и се обединява с Швеция и Норвегия под върховната власт на датските крале. През 1367-1370 г. Дания претърпява поражение в Датско-ханзейската война. С подписания през 1370 г. Штралзундски мир Ханзата (обединение на северогермански градове) получава правото да се намесва в избора на датските крале. За да се противодейства на Ханзата през 1380 г. се подписва Датско-норвежската уния. През 1397 г. кралица Маргрете създава съюз между Дания, Норвегия и Швеция, известен като Калмарски съюз, за да се противопоставят на мощната германска Ханза, която доминира в регионалната търговия. Дания, Швеция (чиито територии в този момент включват и Финландия) и Норвегия (в чиито владение била и Исландия) се обединяват като държавен глава става Маргарита Датска. В резултат на това цяла Скандинавия се оказва под владичеството на датската корона.
През 1410 г. крал Ерик, внук на Маргрете, организира неуспешна атака на Ханзата, с което подкопава жизнеността на Калмарската уния. Той проявява склонност да назначава датчаните на длъжности в Швеция и Норвегия, което влошава отношенията с аристократите в тези страни. През 1438 г. Швеция се оттегли от съюза. Наследникът на Ерик, крал Кристофър III обещава да поддържа отделни администрации на трите страни. Датската монархия се засилва при управлението на Кристиан І (1448-1481). През 1460 г. крал Кристиан I е избран за херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн, при което тези две територии влизат в състава на Дания. Независимо от това, Съюзът между Дания, Швеция и Норвегия продължава да бъде труден и през 1523 г. шведите избират за свой крал Густав Васа. Норвегия остава под датски контрол още три века. Тя излиза от унията през 1814 г., а през 1944 г. и Исландия.
По време на датската Реформация монархията и католическата църква са в борба за власт. Крал Кристиан III бързо затвърждава властта си като предлага снизходителност към търговците и бюргерите в Копенхаген, които въстават. Католическите епископи са арестувани, а манастири, църкви и други църковни имоти стават собственост на Короната. Датската Лутеранска църква е поставена под прекия контрол на краля. Монархията е по-силна от всякога. През 1536 г. лутеранството става държавна религия в Дания.
ХVІ-ХVІІ са белязани с колониални завоевания, кралството се превръща в абсолютна монархия. Абсолютната монархия се завръща през 1660 г., когато крал Фредерик III хитро свиква събор на благородници и ги принуждава да анулират своите правомощия в Кралския съвет. Тогава Фредерик ІІІ предоставя върху себе си правото на абсолютна власт, утвърждавайки новата система в абсолютистка конституция, наречена Kongeloven (Royal акт). По същество това означава, че кралят е най-високо на земята, над всички човешки закони и е по-ниско единствено само от Бог. Така наследникът на Фредерик има право да постави короната върху главата си по време на църковна служба.
През ХVІІІ-ХІХ в. са предприети редица реформи, отменено е феодалното право (1788), ликвидирана е Датско-норвежката уния (1815). Британската корона, притеснена от нарастващото влияние на Наполеон в Балтийско море, се опасява, че Дания може да поддържа Франция. Въпреки датския неутралитет, британският флот започва опустошителни бомбардировки, което предизвиква изненада в Копенхаген. След 1830 г. Дания процъфтява отново, икономически и културно.
През пролетта на 1848 г. датският крал, Фредерик VII, под натиска на либералната партия, свиква Народно събрание, за да премахне абсолютната монархия и да изготви демократична конституция, за създаване на парламент с две камари, Folketing и Landsting, чиито членове са избрани чрез преки избори. Кралят има ограничени правомощия, а парламентът взема контрола на законодателните правомощия. Конституцията създава също независима съдебна власт и гарантира правото на свобода на словото и религията. Дания се променя за една нощ в една от най-демократичните страни в Европа. В резултат на неуспешна война срещу Прусия и Австрия през 1864 г. Дания губи Шлезвиг и Холщайн.
През Първата световна война Дания запазва неутралитет. Тя обявява неутралитет и при избухването на Втората световна война, но Германия, в ранните часове на 9 април 1940 г. организира светкавично превземане на основните датски стратегически укрепления и отправя ултиматум, че Копенхаген ще бъдат бомбардиран, ако датчаните окажат съпротива. Крал Кристиан X и парламентът се срещат в Амалиенборг и решават да отстъпят пред германците, които обещават, че страната ще запази до известна степен вътрешна автономия. Преди да падне нощта Дания е окупирана. През август 1943 г. германците установяват пълен контрол. Същата година през октомври настояват датчаните да изпратят своите евреи в лагерите на смъртта, но датчаните успяват да ги спасят. Въпреки че о. Борнхолм е силно бомбардиран от съветските войски, останалата част на Дания излиза от Втората световна война относително невредима.
След войната социалдемократите превръщат Дания в една от най-социалните държави. Съвременните датчани се гордеят с благоденствието на своята държава и нейната широко разпространена социална защита за всички. Икономиката се разраства, пазарът на труда се увеличава и домакинствата достигат висок стандарт. Държавата запазва лидерската си позиция и със социално-либерална политика, включително разрешаването на еднополовите бракове (1989 г.) и с агресивното прилагане на алтернативни източници на енергия.
Дания често е класирана като една от най-щастливите и най-малко корумпираната страни в света. Дания има най-висок БВП на глава от населението в Европейския съюз (ЕС); грамотността е 100%, образованието е безплатно, безработицата е ниска, социалните грижи и програми са силно развити.
Дания е конституционна монархия с парламентарна система на управление. Държавен глава е краля (кралицата). Върховният орган на законодателната власт е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години, от гражданите на страната навършили 21 годишна възраст. Изпълнителната власт принадлежи на правителството на Дания, начело с министър-председател. Монархът назначава министър-председателя, с одобрението на парламента. Съдебната власт се състои от Върховен съд на Дания и 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и островите), както и по-ниски съдилища.
Дания се присъединява към Европейската общност (предшественик на ЕС), през 1973 г., но доста по-колебливо е последващото разширяване на правомощията на ЕС. Дания отхвърля Договора от Маастрихт, а през 2000 г., отхвърля също приемането на еврото - последното решение постигна забележителна 87% избирателна активност. Дания е един от основателите на ООН, НАТО и ОИСР, член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Двустранните политически отношения между България и Дания се намират във фаза на трайно възходящо развитие.
ИНТЕРЕСНО
Сред най-известните датчани са писателят Ханс Кристиян Андерсен, известен със своите приказки, философът Сьорен Киркегор, богословът Николай Фредерик Северин Грюндвиг, авторката Карен Бликсен, дизайнерът Арне Якобсен. Датското кино получава международно признание до голяма степен благодарение на експерименталните филми на Ларс фон Триер.
Световно известната статуя на Русалката от персонажа на добре познатата ни приказка от Андерсен, е символ на страната.
През Х в. са построени дървени, а през ХІ в. каменни базилики. Най-известните катедрали са във Вибор и Рибе, църквата в Калунбор и замъците Себор и Вординбор са построени в романски стил, а катедралите в Роскила и Оденсе в готически стил. Замъците Фредериксборг в близост до град Хилерьод и Кронбор в Хелсингьор (Елсинор), са ползвани за прототипи на действието на пиесата Хамлет от Шекспир. Едни от най-красивите сгради се строят по време на управлението на крал Кристиян ІV (1588-1648). Това са здания построени в стил барок, а построените малко по-късно са в стил рококо. Кралят се е възхищавал и опитвал да подражава на архитектурата в Амстердам.