Верона - Столица на любовта и романтиката

           "Не съществува свят извън Верона, а само митарства, ад. Който е изгонен оттук, е изгонен от света, а който е изгонен от света, той е мъртъв".
Уилям Шекспир

           Митовете и легендите, които продават едно място като продукт, са парадокса на „психологията на туриста”! Историята на европейските градове изобилства от добре подредени и експлоатирани истории и легенди, които днес са се превърнали дори в емблема на града: Моцарт продава във Виена и Залцбург, Гауди в Барселона, а граф Дракула в Румъния. За Верона това е сърцераздирателната история за несбъднатата истинска и трагична любов на Жулиета. Като че ли дори виното „Бардолино”, правено от монаси, не се радва на такава популярност, макар именно то да носи слава на града. Верона е може би най-красивият и най-романтичният град в Италия, различен от шумните културни центрове като Флоренция и Рим. Това впечатление идва от една разходка привечер по тесните улички на града, от тишината на украсените с фрески и скулптури църкви, от иначе пищните като архитектура площади, но носещи атмосфера на спокойствие и уют, от малките кафенета и ухаещите сладкарници, от безбройните таверни с вечно звучаща музика, вкусна кухня и изтънчени вина. Верона - антична, готическа, барокова, с паметници от световно значение, скрила зад своите изящни фасади многовековна и славна история.
           Верона е разположена стратегически край един завой на река Адидже, при спускането й от Алпите към равнината на Северна Италия. В близост се намира и езерото Гарда. Верона (Verona) е град в автономната област Венето, и столица на провинцията Верона. Населението на града е 265 410 жители (по данни от 2009 г.), а площта му е 206,63 кв.км.
           Градът е известен с мостовете си (запазени са 10) и е бил най–важното владение на Венецианската република на континента. Трудно можем да си представим, че на едно място може да има толкова много красиви улици и площади, произведения на изкуството и архитектурни паметници. Не случайно Верона е обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Историята на града е илюстрирана от неговите прочути забележителности.
           Верона води своето начало като населено място още от IV в. пр. Хр. Едно древно селище, което постепенно се превръща в ценър на политическия и културен живот в рамките на Римската империя. Верона може да се похвали с красив и древен амфитеатър от I век, на чиято сцена преди са се борели гладиатори и рицари, а сега пеят оперни звезди. Както обикновено, ръководени от изумителен порив на въображението, местните люде са дали на това овално здание името Арена на Верона (Arena di Verona). Театърът побира 20 000 зрители. През 1822 г. пред всички европейски монарси Росини поставил кантатата "Свят съюз". Днес тук се провежда традиционният летен оперен фестивал, открит на 10 август 1913 г. с "Аида" на Джузепе Верди. На сцената на Арена ди Верона са пели и българските звезди Николай Гяуров, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Оперният сезон ежегодно привлича над 500 000 италианци и чужденци.
           Денят на древните римляни във Верона започвал най–често на днешния площад "Ербе" в старата част на града. Живописният и винаги многолюден площад е бил център на града още от времето на Римската империя и е получил името си от старинния пазар.
           След обявяването на Християнството за официална религия в империята от император Теодосий в 380 година, строежът на църкви в тази част на империята е осезателен. Този процес е силен по–късно в Средните векове, като до днес са се запазили изключителни шедьоври на готическата архитектура. Заслужава да се посетят катедралата "Санта Мария" и базиликата "Сан Зено" с уникалния й олтарен триптих и камбани от средата на XI век. Тук са погребани мощите на свети Зенон, който се смята за покровител на Верона. Другата базилика "Св. Анастасий" е най–голямата сред храмовете на Верона. Входната й врата е украсена с изящни барелефи на теми от Новия завет. От 1290 до 1323 година се строи доминиканската църква „Санта Анастасия” край реката с нейния прекрасен интериор. През XIV век се изгражда замъка „Кастелвекио” с прекрасни скулптури, статуи и картини. Днес се открива чудесна гледка над покривите на града от наблюдателната кула. Средновековни по дух са и внушителните готически гробници на фамилия Скалигери в църквата “Санта Мария Антика”.
           Най–красивите сгради в готически стил са : Търговският дом /1301 г/, който в Средновековието е служил за резиденция на гилдията и градската управа – Ратуша, над която се издига 83-метровата кула Ламберти /1172 г./, наричана още Кулата с камбаните. В центъра на площад „Ербе” се извисява готическият шедьовър на епохата – фонтанът на Веронската Мадона от 1368 г.
           Строен през XIII век е и романтичният дом на Жулиета. Той принадлежал на семейство Капулети. За разлика от други музеи, тук липсват продавачи на пуканки и сладолед. Във вътрешния двор, където е бронзовата скулптура на Жулиета, може да се види знаменитият балкон, на който девойката слушала пламенните любовни думи на Ромео. Под него хората стоят някак притихнали край покритите с бръшлян и изписани с любовни послания и сърца стени на двора. С такова вълнение и страхопочитание застават и пред гроба на Жулиета със скромен саркофаг в капуцинския манастир "Сан Франциско" на улица "Понтиери".
           Жилище от XIV век, също в готически стил и тухлена фасада, е домът на Ромео. Поне според легендата, пресътворена от Шекспир, защото фактически къщата е била собственост на Ногароло. Този исторически факт обаче не намалява въздействието на зданието, украсено с внушителни зъбери и запазило автентичността на епохата.
           В центъра на площада на Синьорията се издига статуята на Данте Алигиери, изваяна от скулптура Уго Занони. На този площад се намират два от най–красивите дворци на Верона – Дворецът на правосъдието и Дворецът на градския съвет, строен през XV век и украсен от доминиканския монах Джокондо.
Верона е земя на кръстопът – тук се преплита историята на великите империи на Новото време с отпечатък на спецификите на различните културни стилове. Това е земя от амбициите на Наполеонова Франция до разкъсването й на т.нар.”Виенски танцуващ конгрес” от 1815 г., когато Австрия и Прусия делят европейски владения. С борбите за национално обединение, едва след седемдесетте години на XIX век заедно с Германия на картата на Европа Италия заявява себе си с делото на Гарибалди. Много беди носи времето на световните войни. Например моста Скалиджеро – изящна конструкция от XIV век, възстановена след щетите, нанесени й след Втората световна война.
           Този прекрасен архитектурен шедьовер от северна Италия има допирни точки и със съдбата на българския престол – тук на 5 април 1857 г. е роден княз Александър I Батенберг – първият български княз (1879-1885).
           Градът е дал на света и любимия писател на Сандокан и изобщо на тигрите от Монпрацем – Емилио Салгари, роден на 21 август 1862 г. Град, проектиран и дострояван с изумителен поглед на въображението на няколко поколения и народи, живели по тези земи.
           И... за най–мързеливите туристи кметството е помислило днес: предлага на гостите си безплатно велосипеди за обиколка на града.
           Така смело можете да планирате едно екзотично пътуване в най–романтичния и „влюбен” град, където не ще срещнете нито Жулиета, нито Ромео, нито „адът” на Данте, но със сигурност можете да докоснете статуята с надеждата и Вашата несбъдната любов да се случи скоро! Започнете от тук – Верона!