Венецуела

                                                         ВЕНЕЦУЕЛА 

Площ: 916.5 хил. km²    
Население: 31.4 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 185.6 млрд. - $ 5 910/ч. /2015 г./
Основен износ: нефт и нефтопродукти, химикали, боксит.

           Венецуела ускорено развива икономиката си и от най-бедната и изостанала през 20 век страна се превръща в една от сравнително богатите страни в Южна Америка.
         Венецуела е държава в северната част на Южна Америка. Граничи с Колумбия на запад, Бразилия на юг, Гаяна на изток. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Бреговата ѝ ивица е с дължина 2800 km и включва множество острови в Карибско море, а на североизток се мие от Атлантическия океан.  Територията на страната обхваща около 916 445 km² с население от около 31.4 млн. души.  
        ГЕОГРАФИЯ. Венецуела има излаз на Карибско море и Атлантическия океан, където са разположени 72 острова – част от нейната територия /щат Нуева Еспарта/. Централните части на Венецуела са заети от обширната савана-низина Лянос, част от долината на река Ориноко. На юг и югоизток от Лянос е разположена труднодостъпната и рядко населена Гвианска планинска земя. Нейните огромни плоски била, наречени от индианците тепуи, са силно разломени от тектонските движения и имат стръмни, почти отвесни склонови откоси, дълбоки каньони и ждрела. Тук от гигантски скален откос падат водите на най-високия водопад в света – Анхел /1054 м/.
      На север и северозапад от Лянос се простират Венецуелските Анди, съставени от няколко планински вериги /Кордилери/. Край самия бряг са разположени Карибските Анди. На запад от тях се извисява Кордилера де Мерида, където е и най-високият връх на страната – Боливар /4 979 м/, а на границата с Колумбия, се намира планината Периха. Между Мерида и Периха е разположена силно заблатената низина на езерото Маракайбо. Ориноко е главната река във Венецуела - /2740 км/. Чрез многобройните притоци тя събира водите си от Гвианската планинска земя и Венецуелските Анди и напоява сухите савани на Лянос.

   Тепуи в Гвианската планинска земя – Венецуела 

            Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 25 - 29° С. В басейна на река Ориноко е най-високият в света водопад Анхел – 1054 m. Горите заемат около 50% от територията на страната. Останалата част от територията е заета от високотревни савани и планини. В Карибско море страната има стотици острови, като най-големия от тях е остров Маргарита.
       Лос Лянос, равнинният район между Андите и река Ориноко, е зает от савани. Южната и югоизточната част на Венецуела обхващат Гвианската планинска земя и малка част от Амазонската низина,  които са покрити с гъсти екваториални гори.  Това е едно от местата, което държи рекорд по биоразнообразие в света. Множество от местните видове растения и животни са ендемити. Венецуела има изключително богата флора и фауна, представена от над 40 000 вида  растения, 430 вида бозайници -   ягуар пума, оцелот, тапир, мравояд, броненосец, много маймуни, капибара и др. 
         Срещат се огромен брой змии, силно отровни видове - ярака и коралова змия; от неотровните - боа, питон и най-голямата змия в света - анаконда, достигаща 11 m дължина. В реките живее черният кайман и най-хищната риба в света - пираня.
        Маракайбо е най-голямото южноамериканско езеро, с площ 16 000 км² и дълбочина 250 м. Представлява огромна лагуна на Карибско море, свързана с Венецуелския залив чрез плитък /2 - 4 м/ проток. Над протока е изграден мост, дълъг 8,7 км. В езерото се вливат много реки, някои от тях – важни транспортни пътища. Водите в северната част на езерото са солени и застояли поради смесването с нахлуващите през протока морски води. В южната част на езерото, поради обилния речен приток, водите са сладки.
        Откритите огромни нефтени запаси във и около езерото коренно променят икономиката на страната. Нефтодобивът започна през 1914 г., когато е и първото сондиране. До национализирането на нефтената индустрия /1975 г./ много чуждестранни компании участват в разработката на нефтените полета. Днес Венецуела заема 3-то място в света по износ на нефт. На тази база силно се развиват нефтохимията /1/3 от добития нефт се преработва в страната/ и корабостроенето. 

         ИСТОРИЯ. Преди пристигането на европейските колонизатори Венесуела била населена от индиански племена кариби и араваки. През 1498 г. крайбрежието е открито от Христофор Колумб и е обявено за испанско владение. Една година по-късно испанският мореплавател Алонсо де Охеда открил лагуната Маракайбо и нарекъл страната Венецуела – „Малката Венеция“, заради множеството наколни индиански жилища сред езерните води. През 1521 г. на брега на Карибско море е създадено първото постоянно испанско селище – Кумана. През дългите години на своето господство испанците избили голяма част от местните индианци, други превърнали в роби, а за да осигурят работна ръка за плантациите, докарали роби-негри от Африка
       През 1810 г. избухнало анти-испанско въстание, начело с генерал Симон Боливар. През 1821 г. въстаниците разгромяват испанските войски и Венецуела, заедно с Еквадор и Колумбия, става част от новообразуваната федеративна република Велика Колумбия. През 1830 г. федерацията се разпада и Венецуела се отделя като самостоятелна държава.

   Каракас  – столицата на Венецуела 

        Колониалното минало и смесването на различни раси /най-често европейци и индианци/, оказало влияние върху етническия състав на населението. Днес 2/3 са метиси, а местните индианци са само 2%, като някои от тях запазили своя традиционен начин на живот дълбоко във венецуелските гори. Най-значително по брой е индианската група на яномамите /между 10 000 - 17 000 души/, които живеят в девствените екваториални гори в южната част на Венецуела и в северната част на Бразилия. През 70-те години на XIX в. една трета от индианците загиват в битка със златотърсачите и миньорите или са покосени от болести, пренесени от чуждоземните заселници. През 1991 г. Бразилия отделя 93 000 км² от територията си, за да живеят свободно яномамите, но много от тях остават в пределите на Венесуела. От 2000 г. страната  има ново име – Боливарска република Венесуела.
        По-голямата част от населението на Венесуела - /около 87%/, живее в градовете. Най - големият град – столицата Каракас - /6.2 млн. ж./, съществува вече повече от 4 века и е главният политически, икономически и културен център на страната.
      Венецуела е страна с все още запазени природни зони – саваните заемат почти половината от територията, а останалата част е покрита с гори - /планински и екваториални/. Обработваемите земи са по-малко от 5%. Отглеждат се различни земеделски култури – банани, царевица, сорго, ориз, кафе, захарна тръстика, маниока и др. В страната се развъждат около 15 млн. едър рогат добитък, много овце и кози. 
      Основен стопански отрасъл е добивът и износът на нефт. Развита е и хранително-вкусовата промишленост. Има добре развита туристическа инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 2 млн. туристи.

   Водопадът Анхел – Най - високият в света /1054 м/

        Венецуела е богата на полезни изкопаеми - (железни руди, манган, боксит, никел, злато, скъпоценни камъни, въглища и др.), но нефтът (суров и рафиниран) дава почти 4/5 от националните приходи. През последните години страната е обхваната от остра икономическа, социална и политическа криза, довела до спадане на жизнения стандарт и напрежение в обществото. Една от причините за това е и рязкото падане на цената на нефта на световния пазар.