Будапеща - Перлата на Дунав
03 Свптември 2012
30
Да....да... веднага пътувалите вече ще апострофират: отколешен спор е кой от двата града носи титлата "красавицата на Дунав" - Будапеща или Виена. Но, спор няма – първият печели в категорията "най-голямо стилово разнообразие".
Добре дошли в града с богато историческо минало и уникално културно наследство, който се появява пред Вас в съвсем нов облик. Разполага с обекти от списъка на всеобщото културно наследство на ЮНЕСКО, единствена в света столица, където има около 100 топли извора и 12 минерални балнеоложки басейна, където ежедневно изпод земните недра извират 19 милиона литра термална вода. Уникално бихте се почувствали по време на нощна релаксация в баня „Рудаш” или романтичен годеж на остров Маргит! Недалеч, по течението на Дунав е хотел "Гелерт" – друг прочут балнеоложки комплекс, който също използва подземни термални източници. Не пропускайте и къпалнята в Сечени, съществуваща от 1913 г., където водата извира от 1256 м. дълбичина и постоянната й температура е 76 градуса. Гостите я посещават, за да се полюбуват на красивите павилиони, декорирани в стил необарок. Много прелест, романтика, адреналин и внушителни гледки ще остави у Вас досегът с този град. Тук съжителстват руини от крепости и постройки от времето на Римската империя, действащите турски бани, готическии барокови паметници, величествени архитектурни ансамбли в стил сецесион до съвременни хотели или пистата за Формула 1, която в средата на август привлича много фенове на спорта. А известно ли Ви е каква панорама се открива към тези забележителности от покрива на Базиликата, от където можете да се насладите на гледката на целия град? Знаете ли, че живописните околности на Будапеща – Будайските хълмове са лекодостъпни с помощтта на градския транспорт, зъбчато влакче, лифт или детско влакче? Да не говорим каква завладяваща гледка са пещерите и лабиринтите, простиращи се под Будапеща! Попаднете ли тук на тези места – те със съгурност ще ви омаят и Вас. Ще попаднете в света на преплитащо се минало, защото тук историята на тези земи е непрекъснато около Вас.
Далечните корени на селището са около I век, когато тук се заселват келтите. Малко по – късно римляните ги изместват и създават укрепеното военно селище Аквинкум /Aquincum /, което в периода 106 – 296 г. е столица на провинция Панония. Гостите на града все още могат да видят аквадукта и амфитеатрите на север от Обуда. В края на IV век римляните са разбити от нападението на германски и хунски племена, след тях идват и славяните. Допирните точки на тези земи и българското минало са факт. През 829 г. Панония преминава в пределите на България при победата на хан Омуртаг над славянските племена тук, които често са повод за спор с Франкската империя. Унгарското минало е преплетено и с времето на цар Симеон Велики, който има „основна заслуга” маджарите да се преселят, тъй като след опустошителна война на североизток земите на маджарите стават практически необитаеми и те се принуждават да се преселят в Панония. С победата си над тях Симеон отстранява една заплаха за държавата от североизток и унищожава организираната срещу него византийско – маджарска коалиция. Така към 896 г. Будапеща е заселена от маджарите, които издигат Буда и Пеща на мястото на двете български укрепления на двата бряга на Дунав (римският Аквикум попада в територията на Буда). През X век официално е основано Кралство Унгария. Връзките на кралството с българските владетели не се изчерпват до тук. Към южната българска граница (в Тракия) в 1218 г. приближавали войските на маджарския крал Андрей II, който се връщал от неуспешен кръстоносен поход в Сирия. Цар Йоан – Асен II се съгласил да пропусне Андрей II през българските земи при условие, че ще му даде дъщеря си за жена. Маджарският владетел трябвало да приеме условията, поставени от българския цар. Известно време той отлагал изпълнението на брачния договор, като се оправдавал, че бракът трябвало да получи папската благословия. През 1221 г. папа Хонорий III дал съгласието си (издал необходимата була) и маджарската принцеса Анна – Мария била провъзгласена тържествено за българска царица. Йоан – Асен II получил като зестра областите около Белград и Браничево. Само двадесет години по–късно татарите разгромяват Буда и Пеща. В 1247 г. крал Белла IV построява укрепения си кралски дворец на върха на хълмовете в Буда, както и крепостни стени около двата града. През 1361 г. Буда официално става столица на Унгарското кралство. През XV в. при управлението на Матиас Корвинус тя се развива под влиянието на Италианския ренесанс. Това е старинният център на града и същевременно най–значителен ансамбъл на старинни паметници на цяла Унгария. Независимо от множеството изпитания, той не е изгубил своята красота. Неговите средновековни кули са великолепни. Тук туристът е обзет от чувството, че се пренася в далечното минало в съвсем друг свят - спокоен и уютен. Най–посещаваното място тук в крепостта на хълма Буда е площад „Света Троица”, където се намира един от символите на Будапеща – църквата „Матиаш”, която е на повече от 700 години. Нейната готическа кула на фона на Рибарските кули са любимо място за снимки. В своята дълга история, църквата е била място на коронация на унгарските крале, от 1541 г. известно време е превърната в джамия, а след това отново се превръща в църква. В нея в пищно окрасен саркофаг е положено тялото на крал Белла III и съпругата му. Рибарските кули са построени в неоромански стил на мястото на средновековна крепостна стена. От тях се открива чудесен изглед към Дунав и сградите на отсрещния бряг.
В първата половина на XV в. Буда и Пеща са окупирани от отоманските турци, за близо 140 години. През XVII и XVIII в. Австрийската династия на Хабсбургите завладява страната. През целия следващ век Унгария се бори за независимост и модернизация. Буда и Пеща се развиват бързо и през 1848 г. започват стъпки към обединяването им. Отново историята на Унгария преплита редове с българските земи, макар да са под османска власт тогава. Героят на Унгарската национална революция Лайош Кошут бяга през 1849 г. с още революционери през Видин към Шумен, където развиват богата културна дейност.
През 1867 г. е създадено Кралство Австро – Унгария, когато се развива и другата част на града – Пеща (Pest), разпростряна върху източния равен бряг на Дунав, превърнала се в търговски и индустриален град. Архитектурата на Пеща е предимно от XIX век, въпреки криволичещите булеварди, които следват старинни укрепления. Понастоящем тук кварталите са предимно с индустриална и жилищно предназначение. В Пеща е неоготическата сграда на Парламента от XIX век., строена по проект на Имре Штейндел. Тази част е образователен и културен център на страната и е известна със своите музеи и колекции като Националният музей и Будапещенският музей на изящните изкуства. През 1873 г. Буда и Пеща са обединени в Будапеща и е създадено отделно унгарско кралско правителство. Унгарските железопътни линии са раширени към Северна Европа, Виена, Балканите и Карпатите. Улиците постепенно са електрифицирани, прокарани са телефонни и трамвайни линии, а през 1896 г. - първото европейско метро.
Добре дошли в града с богато историческо минало и уникално културно наследство, който се появява пред Вас в съвсем нов облик. Разполага с обекти от списъка на всеобщото културно наследство на ЮНЕСКО, единствена в света столица, където има около 100 топли извора и 12 минерални балнеоложки басейна, където ежедневно изпод земните недра извират 19 милиона литра термална вода. Уникално бихте се почувствали по време на нощна релаксация в баня „Рудаш” или романтичен годеж на остров Маргит! Недалеч, по течението на Дунав е хотел "Гелерт" – друг прочут балнеоложки комплекс, който също използва подземни термални източници. Не пропускайте и къпалнята в Сечени, съществуваща от 1913 г., където водата извира от 1256 м. дълбичина и постоянната й температура е 76 градуса. Гостите я посещават, за да се полюбуват на красивите павилиони, декорирани в стил необарок. Много прелест, романтика, адреналин и внушителни гледки ще остави у Вас досегът с този град. Тук съжителстват руини от крепости и постройки от времето на Римската империя, действащите турски бани, готическии барокови паметници, величествени архитектурни ансамбли в стил сецесион до съвременни хотели или пистата за Формула 1, която в средата на август привлича много фенове на спорта. А известно ли Ви е каква панорама се открива към тези забележителности от покрива на Базиликата, от където можете да се насладите на гледката на целия град? Знаете ли, че живописните околности на Будапеща – Будайските хълмове са лекодостъпни с помощтта на градския транспорт, зъбчато влакче, лифт или детско влакче? Да не говорим каква завладяваща гледка са пещерите и лабиринтите, простиращи се под Будапеща! Попаднете ли тук на тези места – те със съгурност ще ви омаят и Вас. Ще попаднете в света на преплитащо се минало, защото тук историята на тези земи е непрекъснато около Вас.
Далечните корени на селището са около I век, когато тук се заселват келтите. Малко по – късно римляните ги изместват и създават укрепеното военно селище Аквинкум /Aquincum /, което в периода 106 – 296 г. е столица на провинция Панония. Гостите на града все още могат да видят аквадукта и амфитеатрите на север от Обуда. В края на IV век римляните са разбити от нападението на германски и хунски племена, след тях идват и славяните. Допирните точки на тези земи и българското минало са факт. През 829 г. Панония преминава в пределите на България при победата на хан Омуртаг над славянските племена тук, които често са повод за спор с Франкската империя. Унгарското минало е преплетено и с времето на цар Симеон Велики, който има „основна заслуга” маджарите да се преселят, тъй като след опустошителна война на североизток земите на маджарите стават практически необитаеми и те се принуждават да се преселят в Панония. С победата си над тях Симеон отстранява една заплаха за държавата от североизток и унищожава организираната срещу него византийско – маджарска коалиция. Така към 896 г. Будапеща е заселена от маджарите, които издигат Буда и Пеща на мястото на двете български укрепления на двата бряга на Дунав (римският Аквикум попада в територията на Буда). През X век официално е основано Кралство Унгария. Връзките на кралството с българските владетели не се изчерпват до тук. Към южната българска граница (в Тракия) в 1218 г. приближавали войските на маджарския крал Андрей II, който се връщал от неуспешен кръстоносен поход в Сирия. Цар Йоан – Асен II се съгласил да пропусне Андрей II през българските земи при условие, че ще му даде дъщеря си за жена. Маджарският владетел трябвало да приеме условията, поставени от българския цар. Известно време той отлагал изпълнението на брачния договор, като се оправдавал, че бракът трябвало да получи папската благословия. През 1221 г. папа Хонорий III дал съгласието си (издал необходимата була) и маджарската принцеса Анна – Мария била провъзгласена тържествено за българска царица. Йоан – Асен II получил като зестра областите около Белград и Браничево. Само двадесет години по–късно татарите разгромяват Буда и Пеща. В 1247 г. крал Белла IV построява укрепения си кралски дворец на върха на хълмовете в Буда, както и крепостни стени около двата града. През 1361 г. Буда официално става столица на Унгарското кралство. През XV в. при управлението на Матиас Корвинус тя се развива под влиянието на Италианския ренесанс. Това е старинният център на града и същевременно най–значителен ансамбъл на старинни паметници на цяла Унгария. Независимо от множеството изпитания, той не е изгубил своята красота. Неговите средновековни кули са великолепни. Тук туристът е обзет от чувството, че се пренася в далечното минало в съвсем друг свят - спокоен и уютен. Най–посещаваното място тук в крепостта на хълма Буда е площад „Света Троица”, където се намира един от символите на Будапеща – църквата „Матиаш”, която е на повече от 700 години. Нейната готическа кула на фона на Рибарските кули са любимо място за снимки. В своята дълга история, църквата е била място на коронация на унгарските крале, от 1541 г. известно време е превърната в джамия, а след това отново се превръща в църква. В нея в пищно окрасен саркофаг е положено тялото на крал Белла III и съпругата му. Рибарските кули са построени в неоромански стил на мястото на средновековна крепостна стена. От тях се открива чудесен изглед към Дунав и сградите на отсрещния бряг.
В първата половина на XV в. Буда и Пеща са окупирани от отоманските турци, за близо 140 години. През XVII и XVIII в. Австрийската династия на Хабсбургите завладява страната. През целия следващ век Унгария се бори за независимост и модернизация. Буда и Пеща се развиват бързо и през 1848 г. започват стъпки към обединяването им. Отново историята на Унгария преплита редове с българските земи, макар да са под османска власт тогава. Героят на Унгарската национална революция Лайош Кошут бяга през 1849 г. с още революционери през Видин към Шумен, където развиват богата културна дейност.
През 1867 г. е създадено Кралство Австро – Унгария, когато се развива и другата част на града – Пеща (Pest), разпростряна върху източния равен бряг на Дунав, превърнала се в търговски и индустриален град. Архитектурата на Пеща е предимно от XIX век, въпреки криволичещите булеварди, които следват старинни укрепления. Понастоящем тук кварталите са предимно с индустриална и жилищно предназначение. В Пеща е неоготическата сграда на Парламента от XIX век., строена по проект на Имре Штейндел. Тази част е образователен и културен център на страната и е известна със своите музеи и колекции като Националният музей и Будапещенският музей на изящните изкуства. През 1873 г. Буда и Пеща са обединени в Будапеща и е създадено отделно унгарско кралско правителство. Унгарските железопътни линии са раширени към Северна Европа, Виена, Балканите и Карпатите. Улиците постепенно са електрифицирани, прокарани са телефонни и трамвайни линии, а през 1896 г. - първото европейско метро.
Малко българи знаят, че две унгарски болници по време на Първата балканската война са разквартирувани в България с база във Военното училище. Само 22 дни след избухването на Балканската война, на 27 октомври 1912 г. в София пристига военният санитарен отряд на Унгарския Червен кръст, воден от неговата председателка Ализ Абрани. Времетраенето на мисията е подсказано в заглавието на мемоарите на д-р Антал Берко Бати - "Три месеца в Балканската война". За поканата на унгарския военен санитарен отряд определена и доказана роля има българският цар Фердинанд и втората му съпруга царица Елеонора. В родословието на царската фамилия също виждаме унгарска фамилия : бабата на българския владетел – херцогиня Мария Антония Габриеле Кохари е унгарка.
През 1918 г. Унгария е провъзгласена за независима република, но губи 2/3 от територията си. През 1944 г. е засегната от британските и американски въздушни нападения, атакувана е от съветските войски и накрая е окупирана от германците, които разрушават мостовете над река Дунав и превръщат Будапеща в развалини. През 1949 г. Унгария е обявена за комунистическа република и започва възстановяването на Будапеща. Малко по–късно съветските войски са окончателно прогонени, а до средата на 60-те години мостовете са построени повторно. През 1987 г. замъкът Буда и крайбрежията на река Дунав са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. През 2002 г. към тях е прибавен булевард “Андраши”, свързващ площад Елизабет с Градския парк.
Днес Будапеща е главният политически, културен, търговски, индустриален и транспортен център на Унгария. Динамиката в нея е осезателна с население около два милиона души, живеещо вече в повече от 20 района с особена автономия. В Унгарската столица няма ясното разделение на заведенията на кафенета и ресторанти. Любимите на младежите места наподобяват пъбове, където може да поседиш на едно безалкохолно, но може и да поръчаш гулаш или паприкаш. Дизайнът им съчетава колорита на старинния интериор в съчетание с ултрамодерни решения. Въпреки че е родина на прочутото токайско вино, Унгария твърдо е ориентирана към бирата. Това е най–често поръчваното питие и то в наливния му вариант. Що се отнася до токайското, тъй като то е особено желан сувенир за туристите, важно е да се знае, че оригиналната напитка задължително е полусуха и с наситен кехлибарен цвят. Не забравяйте да подарите на приятелите си и символа на Будапеща – лютата чушка.
През 1918 г. Унгария е провъзгласена за независима република, но губи 2/3 от територията си. През 1944 г. е засегната от британските и американски въздушни нападения, атакувана е от съветските войски и накрая е окупирана от германците, които разрушават мостовете над река Дунав и превръщат Будапеща в развалини. През 1949 г. Унгария е обявена за комунистическа република и започва възстановяването на Будапеща. Малко по–късно съветските войски са окончателно прогонени, а до средата на 60-те години мостовете са построени повторно. През 1987 г. замъкът Буда и крайбрежията на река Дунав са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. През 2002 г. към тях е прибавен булевард “Андраши”, свързващ площад Елизабет с Градския парк.
Днес Будапеща е главният политически, културен, търговски, индустриален и транспортен център на Унгария. Динамиката в нея е осезателна с население около два милиона души, живеещо вече в повече от 20 района с особена автономия. В Унгарската столица няма ясното разделение на заведенията на кафенета и ресторанти. Любимите на младежите места наподобяват пъбове, където може да поседиш на едно безалкохолно, но може и да поръчаш гулаш или паприкаш. Дизайнът им съчетава колорита на старинния интериор в съчетание с ултрамодерни решения. Въпреки че е родина на прочутото токайско вино, Унгария твърдо е ориентирана към бирата. Това е най–често поръчваното питие и то в наливния му вариант. Що се отнася до токайското, тъй като то е особено желан сувенир за туристите, важно е да се знае, че оригиналната напитка задължително е полусуха и с наситен кехлибарен цвят. Не забравяйте да подарите на приятелите си и символа на Будапеща – лютата чушка.