Босна и Херцеговина
04 Януари 2015
114
Босна и Херцеговина (прието е съкращението БИХ) е балканска страна, която граничи на север и запад с Хърватия, на изток със Сърбия и на югоизток с Черна гора. Има съвсем малък излаз на Адриатическо море, на юг от устието на река Неретва, като един коридор от 20 км при Неум през Хърватска територия. Има площ от 51 хил. кв. км. Босна заема северната и средната част на страната, която е силно вдадена в територията на Хърватия. Херцеговина обхваща южната част по поречието на река Нератва.
През 1991 г. – 1992 г. тя се отделя от Югославия. Според Парижкия договор от 1995 г. е федерация на две самоуправляващи се републики.
Босна и Херцеговина е планинска страна, заета от Динарските планини и Динарското плато. Най-висок връх е Маглич (2386). Равнинен характер имат само северните части, през които протича река Сава (това е Босненското Посавие – житницата на БИХ).
В Босна и Херцеговина има находища на въглища, железни руди, манган, боксит, каменна сол. В страната има лековити минерални извори. Климатът е умереноконтинентален, в Херцеговина е средиземноморски, а във високите планини – планински. Река Сава е плавателна, която приема притоците Врбас, Босна и Дрина. Най-голяма река, вливаща се в Адриатическо море е Неретва.
Населението на страната е 4,2 млн. души. Средната гъстота е 76 души на кв. км. Естественият прираст е 10 промила. Населението се състои от южни славяни (бошнаци, хървати и сърби). Говори се сръбски и хърватски език.
Босна и Херцеговина е между републиките в Югославия, които трябваше да догонват Словения, Хърватия и Сърбия. След Втората световна война силно развитие получи въгледобивът, металургията, строителството на електроцентрали, дърводобив, химическа (калцинирана и каустик) соди, машиностроене, текстил и други. Планинските терени затрудняват развитието на модерно земеделие. Добри условия има за горско стопанство и пасищно животновъдство. Отглежда се пшеница (Босненско Посавие), царевица, картофи, лозя, ябълки и др.
Сараево (529 хил. ж.) е столица на БИХ. Разположен е на река Миляцка, в подножието на планината Требевич. Градът се състои от три големи части. Старата част заема хълмист терен. Тук се издигат минаретата на над 100 джамии. Втората част – Долният град, е израснал по време на австро-унгарското владичество. В нея се усеща атмосферата на европейската архитектура от края на миналия век. Тук е мостът над река Миляцка, наречен Принципо, защото на 28 юни 1914 г. сръбският националист Гаврило Принципо убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, който гостувал в града. Това убийство е повод за избухване на Първата световна война.
Третата част на Сараево е там, където е ж.п. гарата, новите квартали, университетите, залите и стадионите, в които се проведоха зимните олимпийски игри през 1984 г.
Тузла (131 хил. ж.) е главен град в Северна Босна. Името му произлиза от турската дума туз – сол, каквато е открита в околностите.
Баня Лука (195 хил. ж.) – главен град на република Сръбска,e разположен край река Врбас. Името му идва от горещите минерални бани.
Мостар (127 хил. ж.) е най-големият град в Херцеговина. Разположен е на река Неретва, на която е ВЕЦ „Ябланица”. Забележителност в този град е мостът над реката от XVI в., висок 70 м с уникален свод, по време на военните действия и възстановен с международна финансова помощ.
История
В древността територията на Босна и Херцеговина е населена с илири. През VI-VII в. се заселват славянски племена. По-късно през ХІІ в. се образува Босненско княжество, прераснало през ХІV в. в кралство като в пределите му е включена и областта Херцеговина. През 1448 г. Стефан Вукич-Косача откъсва области от Босна и провъзгласява херцогство, по-късно известно като Херцеговина. Османската империя завладява Босненската територия през 1463 г., а през 1482 г. и тази на Херцеговина. Според решенията на Берлинския договор Босна и Херцеговина са окупирани от Австро-Унгария, а през 1908 г – анексирани. След Първата световна война и разпадането на империята те стават част от Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, което от 1929 г. се нарича Кралство Югославия. По време на Втората световна война през 1941 г. територията е окупирана от нацистка Германия и включена в Независима хърватска държава. От ноември 1945 г. до есента на 1991 г. Босна и Херцеговина е част от Югославия като федерална република.
България е първата държава в света, която на 15 януари 1992 г. признава независимостта на Босна и Херцеговина. През май 1992 г. Босна и Херцеговина е приета за член на ООН. В средата на 1992 г. след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война. За урегулиране на босненския конфликт от 1 до 21 ноември 1995 г. във военновъздушната база Райт-Патерсън край Дейтън, Охайо (САЩ) се провеждат мирни преговори. Главни участници в конференцията са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватска - Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина - Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна Ричард Холбрук и генерал Уесли Кларк. Договорът е подписан в присъствието на държавния секретар на САЩ - Уорън Кристофър. Официалното споразумение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж.
С Дейтънското споразумение официално се слага край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина. Територията става протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област) - Федерация Босна и Херцеговина, Република Сръбска и Дистрикт Бръчко със столица Сараево.
През 1996 г. Босна и Херцеговина става двуобщностна държава (Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска). Държавата има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета претърпяха значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население. От 1996 г. правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство.
Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всеки кантон има свое правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.
Последното ниво на административно деление са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията и 63 в Република Сръбска като всяка община има и общинска администрация. Освен двете общностни единици и Дистрикт Бръчко, кантоните и общините, в Босна и Херцеговина има и четири, така нар., "служебни града". Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.
Босна и Херцоговина е република начело с президент, който е с четиригодишен мандат. Функциите му са основно в сферата на външната политика, назначаване на посланици, международни договори, координиране с международни и неправителствени организации и др. Законодателната власт на страната е в ръцете на двукамарна Парламентарна скупщина, със седалище в столицата Сараево. Министерският съвет представлява националното правителство, натоварено с управлението на външната, икономическата и фискалната политика. Неговият министър-председател се номинира от президента, а неговото/нейното назначение се одобрява от Камарата на представителите. Министрите и техните заместници се номинират от Председателя на Министерския съвет и се одобряват от Камарата на представителите. Според Конституцията от територията на Федерацията могат да бъдат назначавани не повече от две трети от всички министри.
Прилагането на Дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР, които включват силите на ООН – “ЮНПРОФОР” на 20 декември 1995 година. След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР. В края на 2004 година командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.
На 13 ноември 2002 година, Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, като потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина. В края на 2003 година група представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за ревизия на Дейтънското споразумение.