Балкански бисери и Ориенталски перли за Нова година

05 Декември 2015

Отбелязването на Новата година е най-древният от всички съществуващи празници. По време на разкопките на египетските пирамиди археолозите намерили съд, на който било написано “Начало на Новата година”. В Древен Египет настъпването на Новата година било по време на разлива на река Нил (към края на септември). Това събитие било много важно, защото единствено благодарение на него в пустинната земя се раждала реколта. Египтяните поставяли статуите на бог Амон, жена му и сина му в лодка, която един месец се носела по реката.

Още преди новата ера римляните започнали да си разменят подаръци и да се веселят през цялата нощ, желаейки един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар – Юлианския, според който Новата година започва на 1 януари, както е и днес. Първият месец от годината бил наречен на името на римския бог Янус – двуликия. Единият му образ гледал назад, а другия напред - в бъдещето. Съществува легенда, според която Цезар е освободил един от своите роби за това, че последният му пожелал през следващата година да живее по-дълго, отколкото през изминалата.

Във Вавилон Новата година започвала през пролетта. В началото на пролетта било логично време, за да започне новата година. Това е сезонът на прераждането, за засаждане на нови култури, както и на цъфтеж. Вавилонският празник по случай Нова Година е продължавал цели единадесет дни. Всеки ден е имало определен вид на честване, сега може да се каже, че съвременните Новогодишни празници направо бледнеят пред Вавилонските чествания.

НОВОГОДИШНИ ТРАДИЦИИ

В Гърция е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет. Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

В Румъния почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата.

Новогодишните празненства в Турция следват традициите по целия свят – уютна вечеря със семейството и приятели, наслаждаване на приказната гледка на фойерверките, релаксираща почивка на 1-ви януари. На трапезата се сервира агнешко с много подправки, пуйка, пилаф от булгур, турски питки (пиде), баклава, кейк с кестени, локум. От 1935 г. Нова година е официален празник, като се приемат много традиции от християнския свят – дядо Коледа, коледна елха, украса от борови и елхови клонки. Турският дядо Коледа изглежда като този по целия свят, но се нарича Ноел Баба. В новогодишната нощ турците сервират кейк с кестени, защото според традицията “Яж сладко, за да бъде сладка годината...”. Турците имат множество суеверия, свързани с добрия и лошия късмет. В полунощ на Нова година отключват вратата си и поръсват сол отвън, за да прогонят лошия късмет. В новогодишната нощ в Турция се носи червено бельо, такова може да бъде подарено и на приятели, което е на късмет. Нарът носи късмет и опакован добре, може да бъде истински новогодишен подарък.

Сръбската православна църква все още използва Юлианския календар, който дава възможност на сърбите да празнуват Нова година два пъти: веднъж заедно с останалия свят на 31 декември и още веднъж на 13 януари. Вечерята срещу Нова година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и др. Питата е без шарки и още топла се слага на масата. Идването на Новата година се отбелязва с много празненства и фойерверки. По традиция на трапезата се слага баница с късмети. Вярва се, че какъвто късмет се падне, такава ще бъде и новата годината.

В Босна и Херцеговина коледните дръвчета са украсени с играчки, шоколад, светлини, цветни топки и звезди. Поднасят се сармички, пай със спанак, цвекло, салата от майонеза и пита. По традиция се поставя една златна монета в хляба, който се разчупва и се раздава по парче на всеки. На когото се падне монетата, той ще има късмет през годината. За десерт се приготвят шоколадови бисквити с ядки и кейк с бяла глазура, символизираща снеговалеж. Дядо Коледа носи подаръците на децата.

В Хърватия, която е предимно католическа страна, националните традиции са тясно свързани с християнския фолклор и празненства. Тържествата започват през първата седмица на декември, когато се честват двама светии - Св. Никола и Св. Лучия. Свети Никола, който се чества на 6 декември, носи подаръци на децата и ги оставя в червени чорапи. Добрите деца получават шоколади, докато онези, които не са били послушни, получават предупредителни пръчки, които им носи неговият помощник Крампус. На 13 декември, когато се отбелязва деня на Св. Лучия, жена облечена като светицата, обикаля квартала и предлага смокини, бадеми, орехи и ябълка.По домовете семействата започват да празнуват Коледа като засаждат семена, които са символ на живота и плодородието. До Коледа семената поникват и се слагат като централно украшение на коледната трапеза. В основата им се връзва червена панделка, а в средата се поставят ябълка и свещ. След Коледа кълновете се дават на птиците, тъй като не трябва да се изхвърлят. Според стари поверия, нищо от коледната трапеза не трябва да се изхвърля, а трябва да се раздаде на други живи същества.