Париж : плава, но не потъва!
18 Март 2012
162
Париж – градът на светлините, градът на кулинарното изкуство, градът на архитектурните постижения, градът на любовта, градът на дългите разходки и приказни мечти ... градът, в който трябва да дойдеш само един път… за да се влюбиш!
Ако погледнете картата на Европа, ще констатирате, че много от столиците в Европа са се зародили около реки. Това важи и за Париж. Но френската столица е единствената в Европа, а може би и в света, която е възникнала на един речен остров. Това е големия остров на Сена - Ил дьо ла Сите. Предполага се, че в основата на града са галите, нарекли селището Лютеция. Споменава го и Юлий Цезар, който дошъл тук с армията си през 53 г. пр. Хр. За да се предпази от атаки на варварите селището се мести на остров Сите, от където се започва и разрастването му по двата бряга на Сена. Въвеждайки свой ред и администрация, римляните умело интегрират галската аристокрация в системата на римската власт. Към 360 г. Лютеция се преименува на Парис, по името на келтското племе, основало града.
Към средата на петия век в Европа нахлуват хуните, предвождани от Атила. През 451 г. те форсират Рейн и не след дълго се появяват на левия бряг на Сена. Преодолявайки съпротивата на римските легиони, хунските орди обсаждат Париж, но бързо вдигат обсадата си и се отправят към Орлеан.
Нахлуващите от север племена на франките, се настаняват в Галия и образуват свое кралство, което се ръководи от династията на Меровингите. Третият крал от тази династия - Людвиг приема християнството и през 507 г. установява своята столица в Париж. В края на VІІІ в. начело на франкската държава застава нова династия - Каролингите. Париж става жертва на набезите на норманските викинги. През 855 г. за пореден път навлизат в Сена със 700 лодки и войска от 30 хил. души, а цялото население на Париж се приютява на острова и оказва ожесточена съпротива. Островът на Сена устоява на обсадите им и те се оттеглят. Според легендите, този път спасителка на Париж е самата Света Богородица. Оттогава насам тя е закрилница на града. Дълбоко вярващи в чудотворната сила на Божията майка, жителите на Париж горят от желание да й се отблагодарят. Така назрява идеята за една нова катедрала достойна за Света Богородица.
Разцвета на града настъпва, когато на престола се възкачва Филип II Август, управлявал от 1180 до 1223 г. Тогава започва строителството на Лувъра и се основава университет. При управлението на Луи IX /Свети/ 1226 – 1270 г. е издигната Сент Шапел и значително напредва строителството на Нотр Дам. При династията Валоа в Париж настъпва време на смут и войни. Гражданската война във Франция довела до окупация на Париж от Англия. За крал е коронясан Хенри VI през 1430 г.
В 1437 г. Париж е освободен, но благоденствие за населението му не настъпва: кървави раздори се сменят със страшни епидемии на чума. През целия XVI век, когато френските крале предпочитат да живеят в замъците по река Лоара, продължават безпорядките, провокирани от разпространението на идеите на протестантите. Религиозните войни, които терзаят Париж и цяла Франция, завършват с Вартоломеевата нощ на 24.08.1572 г., когато по заповед на краля са избити всички събрали се хугеноти в Париж. След убийството на Хенри III, градът се намира в обсада почти четири години, докато Хенри IV не се отрича от вярата си и не става католик.
В началото на XVII век в Париж живеели около 300 000 жители. Разцвет в града настъпва при управлението на Бурбоните и на „сивия кардинал” Ришельо. При Луи XIV – Кралят Слънце, Париж вече има половин милион жители.
През 1751 г. Луи XV взема решение да създаде Военно училище за момчета от обеднели аристократични семейства. Откритата обширна територия пред новосъздадената сграда била наречена Марсово поле в чест на бога на войната Марс. Тя била използвана като военен плац и за паради. Именно тук била представена тържествено първата френска конституция на 14 юли 1790 г.
Особено място в историята Париж заема 1789 г., когато избухва Френската буждоазна революция. Париж става символ на зараждането на модерна Европа в метежа на революцията – Европа на правата и на гражданина. Започва дългият период на анархия и терор по време на атаките на тълпата, която руши много произведения на изкуството, сгради и паметници. С коронацията на Наполеон в 1804 г., когато започва периода на възход на империята, Париж се радва отново на разцвет. До 1814 г. градът усилено се украсява с емблематични и до днес сгради и колони като Триумфалната арка, Вандомската колона, разширява се Лувъра.
С времето на Втората република Париж запазва своето водещо място във Франция. С издигането на Наполеон III, се дава задача да се реконструира столицата и така й се дава официален статут чрез декрет на барон Жорж Йожен Осман (или Хаусман), тогава префект на Сена. Този исторически период се бележи с редица емблематични места за Париж: Болонската градина, издигане на Операта и изменение на планировката на големите булеварди.
През 1871 г. започва нова печална страница в историята на Париж. Много от прекрасните паметници са разрушени в битките по барикадите на Парижката комуна. Сред тях е и знаменитият дворец Тюйлери. Останали само градините.
През XX век Париж отново е в блясък. Провеждат се международни изложби, строят се Големия и Малкия дворец, зараждат се нови тенденции в изкуството. Още два пъти през Световните войни Париж преживява загуби и разрушения.
Освен безбройните легенди свързани с града, има и една интересна история за побратимяването на френската столица с тази на Италия - Рим. Това са единствените два града побратимени само един с друг. В договора подписан през 1956 г. се казва, че: „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“.
Ако погледнете картата на Европа, ще констатирате, че много от столиците в Европа са се зародили около реки. Това важи и за Париж. Но френската столица е единствената в Европа, а може би и в света, която е възникнала на един речен остров. Това е големия остров на Сена - Ил дьо ла Сите. Предполага се, че в основата на града са галите, нарекли селището Лютеция. Споменава го и Юлий Цезар, който дошъл тук с армията си през 53 г. пр. Хр. За да се предпази от атаки на варварите селището се мести на остров Сите, от където се започва и разрастването му по двата бряга на Сена. Въвеждайки свой ред и администрация, римляните умело интегрират галската аристокрация в системата на римската власт. Към 360 г. Лютеция се преименува на Парис, по името на келтското племе, основало града.
Към средата на петия век в Европа нахлуват хуните, предвождани от Атила. През 451 г. те форсират Рейн и не след дълго се появяват на левия бряг на Сена. Преодолявайки съпротивата на римските легиони, хунските орди обсаждат Париж, но бързо вдигат обсадата си и се отправят към Орлеан.
Нахлуващите от север племена на франките, се настаняват в Галия и образуват свое кралство, което се ръководи от династията на Меровингите. Третият крал от тази династия - Людвиг приема християнството и през 507 г. установява своята столица в Париж. В края на VІІІ в. начело на франкската държава застава нова династия - Каролингите. Париж става жертва на набезите на норманските викинги. През 855 г. за пореден път навлизат в Сена със 700 лодки и войска от 30 хил. души, а цялото население на Париж се приютява на острова и оказва ожесточена съпротива. Островът на Сена устоява на обсадите им и те се оттеглят. Според легендите, този път спасителка на Париж е самата Света Богородица. Оттогава насам тя е закрилница на града. Дълбоко вярващи в чудотворната сила на Божията майка, жителите на Париж горят от желание да й се отблагодарят. Така назрява идеята за една нова катедрала достойна за Света Богородица.
Разцвета на града настъпва, когато на престола се възкачва Филип II Август, управлявал от 1180 до 1223 г. Тогава започва строителството на Лувъра и се основава университет. При управлението на Луи IX /Свети/ 1226 – 1270 г. е издигната Сент Шапел и значително напредва строителството на Нотр Дам. При династията Валоа в Париж настъпва време на смут и войни. Гражданската война във Франция довела до окупация на Париж от Англия. За крал е коронясан Хенри VI през 1430 г.
В 1437 г. Париж е освободен, но благоденствие за населението му не настъпва: кървави раздори се сменят със страшни епидемии на чума. През целия XVI век, когато френските крале предпочитат да живеят в замъците по река Лоара, продължават безпорядките, провокирани от разпространението на идеите на протестантите. Религиозните войни, които терзаят Париж и цяла Франция, завършват с Вартоломеевата нощ на 24.08.1572 г., когато по заповед на краля са избити всички събрали се хугеноти в Париж. След убийството на Хенри III, градът се намира в обсада почти четири години, докато Хенри IV не се отрича от вярата си и не става католик.
В началото на XVII век в Париж живеели около 300 000 жители. Разцвет в града настъпва при управлението на Бурбоните и на „сивия кардинал” Ришельо. При Луи XIV – Кралят Слънце, Париж вече има половин милион жители.
През 1751 г. Луи XV взема решение да създаде Военно училище за момчета от обеднели аристократични семейства. Откритата обширна територия пред новосъздадената сграда била наречена Марсово поле в чест на бога на войната Марс. Тя била използвана като военен плац и за паради. Именно тук била представена тържествено първата френска конституция на 14 юли 1790 г.
Особено място в историята Париж заема 1789 г., когато избухва Френската буждоазна революция. Париж става символ на зараждането на модерна Европа в метежа на революцията – Европа на правата и на гражданина. Започва дългият период на анархия и терор по време на атаките на тълпата, която руши много произведения на изкуството, сгради и паметници. С коронацията на Наполеон в 1804 г., когато започва периода на възход на империята, Париж се радва отново на разцвет. До 1814 г. градът усилено се украсява с емблематични и до днес сгради и колони като Триумфалната арка, Вандомската колона, разширява се Лувъра.
С времето на Втората република Париж запазва своето водещо място във Франция. С издигането на Наполеон III, се дава задача да се реконструира столицата и така й се дава официален статут чрез декрет на барон Жорж Йожен Осман (или Хаусман), тогава префект на Сена. Този исторически период се бележи с редица емблематични места за Париж: Болонската градина, издигане на Операта и изменение на планировката на големите булеварди.
През 1871 г. започва нова печална страница в историята на Париж. Много от прекрасните паметници са разрушени в битките по барикадите на Парижката комуна. Сред тях е и знаменитият дворец Тюйлери. Останали само градините.
През XX век Париж отново е в блясък. Провеждат се международни изложби, строят се Големия и Малкия дворец, зараждат се нови тенденции в изкуството. Още два пъти през Световните войни Париж преживява загуби и разрушения.
Освен безбройните легенди свързани с града, има и една интересна история за побратимяването на френската столица с тази на Италия - Рим. Това са единствените два града побратимени само един с друг. В договора подписан през 1956 г. се казва, че: „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“.