Лондон: Мистерията на крал Артур и Робин Худ преплетена с динамично настояще

05 Януари 2012

122

Това е лицето на един истински мегаполис, известен с типичната си архитектура от XVIII и XIX век, а от друга страна в самия му център са разположени съвременни сгради от висок технологичен клас. Тук е и мястото, където можете да чуете почти всички съвременни езици и където можете да срещнете хора от всички раси и националности.

Началото на Лондон може да бъде датирано с нахлуването на римляните в Британия в 43 г. – една от успешните стъпки в завоевателната политика на легендарния Клавдий. Преди инвазията на римляните не е имало постоянно селище на мястото на Лондон. Определено река Темза затруднява римските легиони, които изграждат през нея и първия мост. Римският мост се оказва удобна централна точка за нова мрежа от пътища и отсядане на хора тук. Римското селище в северната част на моста, наречен Londinium, бързо добива важно значение като търговски център за стоки. По Темза се докарват стоки с лодки и са разтоварвани на дървени докове от моста. Градът постепенно нараства и привлича със своето великолепие през следващия век. До средата на втори век след Христа, Londinium притежава най-голямата базилика (кметство) на запад от Алпите, красив дворец, храм, баня и голям гарнизон. Grace church Street, в града, минава през средата на старата базилика и римски форум (пазара). Формата и размера на Лондон в тези далечни години са определени от построената римска стена. В областта и в рамките на стената е сега "Сити", известен финансов квартал на Лондон. Следи от стената могат да се видят в рамките на няколко места в Лондонското Сити. Днешният Лондон е резултат от сливането на два древни града: същинският Лондон и Уестминстър, които през вковете са се превърнали в съвременния мегаполис с население 7,5 милиона и територия повече от 480 кв.км. Възникването на града, какъвто го знаем сега, може да се търси като корени в днешното Сити. Той има история и на спад, и на величие след кризата, довела Римската империя до разпад. Позиционирането на града до реката винаги му давала спасение и възможност да преодолява кризите си. Населението тук съхранява и ревностно пази своята религия. Към началото на VII век, около 604 г. се построява първата дървена църква – храмът: „Свети Павел”. Това е днешната Катедрала, построена по–късно през XVII век след големия пожар в Лондон. Единственото, което остава от първоначалната църква е една статуя, портрет на поета и декан на Св. Павел, Джон Дън.

До IX век, Лондон е един много проспериращ търговски център и с богатството си привлече вниманието на датските викинги. Датчаните периодично плавали по Темза и атакуват Лондон. Историята е преломна : власт и войните между датчани и англо- саксите, нашествия на норманите, направили града обект на много разрушителни военни действия. Лондон става част от владенията на краля на Уесекс – Алфред Велики, който в официални документи използва титула крал на Англия. След смъртта му градът пада отново в ръцете на датчаните, които често трябвало да го бранят от викингите. Все повече се засилва френското влияние в търговията, а постепенно и в претенциите за короната. Ако сега Лондон е сред най–проспериращите и най–голям град на остров Великобритания, то в Средните векове не е бил столица на кралството. Официалното седалище на правителството е в Уинчестър, въпреки че като цяло царската резиденция е и в Лондон. Ролята на Лондон се засилва след 1066 година, когато Уилям Завоевателя е коронован за крал на Англия по време на церемония в наскоро завършеното Уестминстърското абатство, само три месеца след победата си в битката при Хейстингс. Уилям предоставя на гражданите на Лондон специални привилегии, но той също така построил замък в югоизточния край на града, за да ги държи под контрола си. Този замък е разширен от по–късни крале, докато става цял комплекс, който днес наричаме Лондонската кула (Tower of London). Кулата действала като царска резиденция, но скоро се превръща в затвор. През Средновековието също е действала като кралски монетен двор, Министерство на финансите. През 1097 година Уилиям II започва изграждането на Westminster, превърнал се в замъка на кралете през Средновековието. В началото на XII век населението на Лондон е около 18 000. През 1191 г. Ричард I признава правото на Лондон да се самоуправлява. Това право е потвърдено и от други монарси като Джон Безземни, който издава Великата харта на свободите наричана също Магна Харта през 1215 г. С нея се гарантират и защитават правата и интересите на феодалите и на гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел през 1689 г. до Билът за правата и началото на конституционната монархия в Англия след Буржоазната революция. Много туристи днес могат да се потопят в атмосферата и духа на средновековен Лондон и да си отговорят на множество въпроси, касаещи манталитета и консерватизма на англичани, формиран през вековете. Улиците на Лондон носят наследството на развитите занаятчийски гилдии тук в миналото: Guildhall, където през XV век се събирали, за да решават търговски или производствени въпроси, Threadneedle Street на шивашката гилдия, Smithfield на продавачите на животни, много от днешните паркове са били използвани като места за лов на Тюдорите като Royal park, Hyde Park, Regent's Park, и Сейнт Джеймс Парк.

С развитието на търговията Лондон започва да мери сила с финансовата борса на “гиганта” на XVI век - Амстердам. Така се отваря търговска и финансова борса на Royal Exchange през 1560 г. в масивна викторианска сграда. Чумата обаче е постоянна заплаха, особено поради лошата хигиена. Лондон става жертва с над 16 огнища на заразата между 1348 г. и 1665 г..

Тюдоровата династия дава на днешен Лондон много от театрите. Въпреки, че по време на Реформацията много от тях са били забранени. Това не е поради религиозни причини, нито действия на пуританите, а по–скоро градските управници в лицето на гилдиите смятат, че театърът губи времето на техните работници. За да останат извън обсега на градската управа повечето театри се изместват зад Темза до Southward, символ на забавленията и развлеченията. На южния бряг в 1599 г. се появява и The Globe театър, сцена на много пиеси на Шекспир, опожарен през 1613 г. За съжаление трудно бихте имали истинското усещане за духовния празник на лондончани, живеещи в тези векове, тъй като много от наследството от архитектурата е опожарено в 1666 г. в Големия пожар. Метежното време на Стюардите и днес се бележи с опасните заговори и преврати, като отбелязването на „Bonfire Night” на 5 ноември, когато в 1605 г. има опит да се подпали Парламента. Печалният крал Чарлз I, като изключим сблъсъка му с Парламентарната армия, прави доста промени в градоустройството на Лондон. Големият проблем с водата на Лондон (и за Британия въобще) кара жителите на града с голяма радост да посрещнат завършването през 1613 г. на New River - огромен инженерен проект за събиране на чиста вода от 40 километра и довеждането й до големи цистерни в Finsbury, откъдето по "тръби", изработени от издълбани дънери от бряст, достига до хората. Въобще пейзажът на Лондон се променя положително, особено когато развива идеите си самоукият архитект Иниго Джоунс. Именно той пренесъл идеите на италианските ренесансови архитекти в Лондон: днес туристите се прехласват пред площад Ковън Гардън, специално построен като такъв централен площад. Негов проект е и Quen's House, в Гринуич. Пуснат за лондончани е и Хайд Парк. По време на метежите на пуританите и Протектората на Кромуел отново има стагнация върху забавленията, театрите, изкуствата. Модата им се завръща след Реставрацията с Чарлз II след 1660 г. Издигат се квартали на заможните лондончани около Св. Джеймс Square, Mayfair и Marylebone.

Две поредни бедствия потъмняват блясъка на Лондон : разпространяващата се буквално с часове зараза на чума, пренесена с пристигащ от Холандия кораб в 1665 г и Големият пожар от 1666 г. Днес статистиката говори за жертви на града от 70 000 до 100 000. Втората катастрофа е пожарът. В нощта на 2-ри септември 1666 г. започва малък огън от магазин за тестени изделия на Пудинг Lane. Разпален от силния вятър, огънят скоро се превръща в един ад. В продължение на четири дни пожар бушува в тесните улички на Лондон, за което допринася и дървото по стените на къщите. Въпреки, че само 8 души са загинали, напълно изпепелява почти четири пети от града, включително 13 000 сгради, 89 църкви, 52 работилници и древната катедрала Св. Павел. Само за няколко дни, Кристофър Рен представя план за възстановяване на град с широки булеварди и площади вместо стария лабиринт от алеи и пътеки, от тесни улици. Хората на Лондон обаче предпочитат да възстановят стария си облик на града и не възприемат много от проектите на Рен. Негово дело е възстановяването на катедралата "Св. Павел”.

На 22 август 1642 г., след двугодишно противостоене между силите на парламента и крал Чарлз I, започва Първата гражданска война в Англия. Войната е пряко следствие от желанието на монарха да наложи волята си над парламента и да го превърне в обикновен консултативен орган, както и от засиленото влияние на католицизма в Англия. През 1640 г. парламентът се събира след нетипично дълго за Англия прекъсване. Заседаващият през следващите две години орган си печели прозвището “Дългият парламент” и именно той достига до пряка конфронтация с краля, прераснала в гражданска война. След 1645 г. парламентът реорганизира войските си под командването на сър Томас Феърфакс и Оливър Кромуел и в две последователни битки при Нейсби и Лангпорт разбива кралските армии. И до днес няма турист, които да не посети и направи уникални снимки пред Парламента и статуята на Оливър Кромуел в Лондон.

През Викорианската епоха Лондон става символ на драстичните контрасти : красивите, грандиозни, богати сгради съжителстват с пренаселени квартали, с мизерни условия за живот. Само за век време населението нараства от милион до 6 милиона души. Този ръст далеч надхвърля способността на Лондон „да се грижи” за нормалния живот на своите граждани. Комбинация от въглищни печки и лоша хигиена прави въздуха тежък и лошо миришещ. Огромни количества мръсотия са изливани направо в Темза. Дори и кралски особи не са били имунизирани срещу миризмата на Лондон като кралица Виктория в Бъкингамския дворец. Това е времето на т.нар. „Голямата воня” в 1858 г., която се ширила в централните части на Лондон. Голяма заслуга за почистването на Темза и изграждане на системи от канали за отвеждане на мърсотията извън Лондон има инженер Джоузеф Базалджет. Той изгражда 2 100 км. канали и тръбопроводи. Това намалява и огнищата на холера. Още един достоен дизайнер на съвременен Лондон е и Джон Неш, проектирал широките булеварди Regent Street, Piccadilly Circus, Oxford Circus, както трансформирането на Бъкингамския дворец, достоен за величието на монархията. Непосредствено зад Бъкингамския дворец заможна аристократична фамилия оформя Belgrave площад. През 1830 г. земите на изток от двореца са разширени и от царските конюшни. Пак в началото на XIX век настъпва и златната ера на парната машина. Първата железница в Лондон е построена през 1836 г. През 1834 г. сградата на Парламента в Уестминстър е опожарена и се заменя с триумфално издигащата се готически сграда на Парламента сега, проектирана от Чарлз Бари. Часовниковата кула на сградата на Парламента, известна като Биг Бен, е построена през 1859 г. През 1863 г. приключва строежът на първия подземен железопътен транспорт – първото в света метро.

С голям прираст на населението от края на Викторианската епоха Лондон навлиза в XX век. Технически прогрес, индустриална революция, гладни работещи деца – просяци, поредица от нови луксозни хотели, магазини и театри... Лондон става все по–динамичен за живеене град в Европа. Отваря врати и магазин Harrod през 1905 г. и Selfridges през 1907 година.

През Световните войни Лондон привлича все повече емигранти от Европа... особено евреи след 1938 г. Индустрията задъхва града, въпреки че се строят нови квартали. По време на мрачните дни на 1940 г. над една трета от града е разрушена от германските бомби, до голяма степен са разрушени и пристанищата. Броят на жертвите е 32 000 убити и над 50 000 тежко ранени. В следвоенния период тежка имиграция от страните от британската империя, променя характера на града. Летище Хийтроу отворя за търговски полети през 1946 г., а първите двуетажни червени автобуси (наречени Routemaster) се появили по пътищата в Лондон през 1956 година.

Днешният Лондон е резултат от сливането на два древни града : същинският Лондон и Уестминстър, които през вковете са се превърнали в съвременния мегаполис с население 7,5 милиона и територия повече от 480 кв.км. Очаква се през лятото на 2012 година Лондон да събере рекорден брой туристи, тъй като града беше избран за домакин на XXX летни олимпийски игри. Мегаполисът се състезаваше за домакинството заедно с Париж, Мадрид, Москва и Ню Йорк.

Ако за Вашето поколение Лондон е бил само „глас” от BBC – London, то сега спокойно можете да посетите летните игри само с личната си карта в чантата!!!

Този мегаполис не може да бъде посетен само веднъж!!! Уверете се сами!!!